На
2 декември 2009г. подадох молба до Министъра на правосъдието. Молбата
беше подадена от майка ми в приемната на министерството и получи входящ
номер.
Предлагам на вниманието ви пълния и текст:
До министъра на правосъдието на Република България
М О Л Б А
От Христо Любомиров Петров
Постоянен адрес: 3716 Marchfield Pl, Fort Wayne, IN 46804, USA
Адрес в България: София ................
Двоен гражданин: Р. България и САЩ
ЕГН .................
Дом. телефон: 1-260-459-3270
Моб. телефон: 1-260-419-8899
E-мейли:
Госпожо Министър,
С
настоящата молба моля да ми бъде оказано съдействие за премахване на
забрана наложена от българските власти да напускам територията на
Република България.
Подал съм подобна молба до консулството на Р. България в гр. Чикаго,
САЩ. В тази молба подробно съм описал причините за налагането на
забраната и съм приложил документи. Прилагам тази молба както и документите, за да можете да се запознаете със случая.
На 24 ноември 2009г. Генерално Консулство гр. Чикаго ме информира, че ми е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т.4 от ЗБДС от ОДП гр. Велико Търново.
Чл. 75. Не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи не се издават на:
4. лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина.
Бих желал да цитирам и точка 5 от допълнителните разпоредби на закона:
§ 1. По смисъла на този закон:
5. "Парични задължения в големи размери" са тези, които надхвърлят 5000 лв.
Веднага
щом бях уведомен аз изплатих наведнъж и напълно дължимата сума. На 18
март 2008г. преведох дължимата сума, която заедно с лихвите и таксите за
частен съдебен изпълнител се равняваше на 2825.26 лв. Бих желал да
подчертая, че тази сума е под 5000 лв, които се изискват от закона за
налагане на принудителната мярка по член 75 т.4.
Макар че сумата е изплатена и се изплаща редовно, на мен ми се отказва премахването на принудителната мярка.
Ако се запознете с молбата ми до ГК Чикаго, ще разберете че става дума за издръжка за сина ми Christopher Alexander Petrov. Той
е роден в САЩ и като такъв е гражданин на САЩ. От септември 2005г синът
ми е задържан от бившата ми съпруга в България без мое съгласие. Освен
това на мен не ми се предоставя абсолютно никакъв достъп до сина ми. Във
връзка с това съм подал молба за достъп по хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Молбата е подадена чрез Държавния Департамент на САЩ на 23 март 2009. Все
още се чакат докладите по случая от българските централни власти.
Прилагам предложението ми за достъп по хагската конвенция.
Бих желал да подчертая, че брата на бившата ми съпруга Мила Георгиева Георгиева – ЧСИ Виктор Георгиев
е частен съдебен изпълнител с район на действие Велокотърновски Окръжен
съд, а Мила Георгиева работи в неговия офис. Освен това при телефонен
разговор с адвокат Нина Илеиева от гр. Велико Търново научих, че ЧСИ Мария Глушкова, по чието искане е наложена принудителната мярка, е съдружник на ЧСИ Виктор Георгиев.
С отказа си да премахнат принудителната мярка, българските съдебни власти, в лицето на ЧСИ Мария Глушкова,
стават съучастници в отвличането на сина ми. Освен това те нарушават
член 13 от хартата на правата на човека където е записано че:
1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Аз живея и работя в САЩ постоянно вече почти 12 години.
Любопитно
е, че като гражданин на САЩ аз не нарушавам законите на Р. България. Но
като гражданин на Р. България, аз съм нарушител на законите и по силата
на това трябва, да бъда задържан на триторията на тази страна.
Моля Ви да посетите интернет сайта направен конкретно по проблема.
www.hristopetrov.com
Там можете да прочетете всички възможни документи и да чуете любопитни телефонни разговори със ЧСИ Мария Глушкова и ЧСИ Виктор Георгиев.
Тези разговори говорят много за етиката на тези служители на закона.
Този интернет сайт беше забелязан от Ирина Недева, журналист от програма
Хоризонт на българското радио и бях помолен за много кратко интервю по телефона във връзка със случая с Асеновградските деца.
Във връзка с така изложените факти и документи моля да ми бъде отговорено:
1. Каква е юридическата причина принудителната мярката по ЧЛ 75 т.4 да не може да бъде отменена.
2. Имала ли е ЧСИ Мария Глушкова законно основание да наложи принудтелната мярка по
член 75 т.4.? Ако
не е имала такова право, то това представлява ли нарушение на нейните
права и служебни задължения? Особенно както се има предвид, че с
действията си тя лишава сина ми, гражданин на САЩ, от елементарни
контакти с мен.
3. Моля
да съдействате за по-експедитивна работа от страна на българските
централни власти във връзка с молбата ми по хагската конвенция за достъп
до сина ми. Искал да подчертая, че аз не се боря за връщане на сина ми в
САЩ. Аз се боря за правото ни да говорим по телефона и за правото на
сина ми да ме посещава веднъж годишно в САЩ. Аз никога не съм чувал как
той говори, не знам как изглежда. Не бих желал отговора на българските
централни власти да се проточи с години.
Бих
желал да кажа, че ако според законите на Р. България тази принудителна
мярка не може да бъде премахната е много вероятно да се откажа от
българското си гражданство.
С уважение
Христо Петров
Fort Wayne, IN, USA
29 ноември 2009
А ето и отговора на министерството:
ИНСПЕКТОРАТ НА ДО
МИНИСТЪРА НА Г-Н ХРИСТО ПЕТРОВ
ПРАВОСЪДИЕТО 3716Marchfield PL ,Fort Wayne
№94-Х-102/ 2010г IN 46804, USA
hlpetrov@hotmail.com
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТРОВ ,
По
повод на Ваша жалба адресирана до министъра на правосъдието, заведена с
вх.№ 94-00-3/12.01.2010г.с оплакване от действията на ЧСИ – М. Глушкова
и във връзка със заповед № ЛС-И-36/20.01.2010г на министъра на
правосъдието извърших проверка на изпълнително дело 20077730400125 при
което установих следното:
Горното
изпълнително дело е образувано по молба вх.№ 01655/05.07.07г от
М.Георгиева въз основа на изпълнителен лист №936 от 07.05.07г издаден по
бр.гр.дело№ 1481/05г.срещу длъжника – Петров за сумата 80лв месечна
издръжка, считано от 14-09.05г ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, както и 100 разноски за адвокат и разноски по
изпълнението.Към молбата са приложени изпълнителен лист, ЧСИ е
упълномощен по чл.18 от ЗЧСИ. Поискано е пълно проучване имущественото
състояние на длъжника, както и налагане на ограничителна мярка за
напускане на страната от длъжника по чл.75,ал.4 от ЗБДС.
С
разпореждане от 06.07.07г. ЧСИ – Глушкова е образувала изпълнително
производство с указание да се изпрати ПДИ до длъжника, да се изискат
справки до дирекция МДТ, КАТ и Службата по вписвания при РС - София за
налично движимо и недвижимо имущество на длъжника . Наложена е и
принудителна административна мярка по чл. 75, ал.4.ЗБДС
С
изх.№02836/11.07.07г е изпратена ПДИ до длъжника върната в цялост с
отказ на лицето живеещо на посочения адрес да я получи, като е заявило
,че длъжника живее в САЩ.
След
получените справки ЧСИ е констатирал , че длъжника не разполага с
имущество върху което да се насочи принудително изпълнение.
С
молба вх.№2210/23.08.07г.депозирана в деловодството на ЧСИ,
взискателката е поискала заплащането на издръжката да става от държавата
съгласно чл.2,ал1от наредба за реда за изплащане от държавата на
присъдена издръжка.
С изх.№ 03607/28.08.07гЧСИ
е изпратила на кмета на община „ВИТОША” искането ведно с констативен
протокол, декларация ,справка от ГРАО и разпечатка за лихвата.
С изх.№00358/30.01.2008г ЧСИ – Глушкова е поискала налагане на Принудителна административна мярка на длъжника Петров на основание чл.75,ал.4 от ЗБДС.
С изх.№ 2638/21.02.08г.ОДП- В.Търново уведомява ЧСИ- Глушкова, че със заповед№243/19.02.08г. на лицето Х. Петров е наложена мярка по чл.75,т.4 от ЗБДС.
Видно от книжата по делото длъжника е запознат, с образуваното изпълнително производство и наложената му
принудителна административна мярка.но не е обжалвал заповедта и същата е
влязла в сила.След като длъжника по делото е бил запознат с размера на
задължението, последния е започнал редовно да изплаща ежемесечно
присъдената издръжка в полза на малолетния му син което надлежно е
отбелязвано от ЧСИ върху гърба на изпълнителния лист съгласно изискванията на чл.455,ал2 от ГПК.
В
деловодството на ЧСИ – Глушкова са депозирани две молби от адв.
Червенков процесуален представител на длъжника с искане за вдигане на
ПАМ, наложена по чл.75,т.4 от ЗБДС. Към молбата е приложена нотариално
заверена декларация от майката на длъжника, с която същата заявява, че
не длъжника, а майката/която не е пасивно легитимирана по изпълнителното
производство и не е осъдена да плаща издръжка/ разполага със средства и
ще заплаща дължимите суми по изпълнителното дело. С разпореждане ЧСИ е
указала на взискателката да вземе становище по направеното искане. След
полученото становище от взискателката ,ЧСИ е отказала вдигането на ПАМ
тъй като не е налице условието на чл.75,т4 не е осигурена издръжка за
срока на пребиваването си в чужбина.За отказа е уведомен адв.Червенков,
който не е обжалвал отказа.
В хода на проверката не се констатираха нарушения по образуването и движението на горното изпълнително дело.
Следва
да имате предвид,че законодателят с разпоредбата на чл.76от ЗБД е дал
възможност на административния орган при наличие на някоя от изброените
хипотези по своя преценка при условията на оперативна самостоятелност да
наложи исканата принудителна административна мярка. Разпоредбата на
чл.76,т.3 от ЗБДС /отм/ изисква наличието на две кумулативни
предпоставки за да бъде наложена ПАМ парично задължение установено по
съдебен ред, липса на лично имущество,което да покрива обезпечението
,или липса на надлежно обезпечение. В тази връзка ЧСИ може да поиска
налагане на ПАМ но последната се налага от административния орган в случая директора на Областна Дирекция”ПОЛИЦИЯ” – В. Търново.
В
чл.30 от Закона за частните съдебни изпълнители/ЗЧСИ / е предвидена
възможност ЧСИ да се сдружават и действат съвместно при условията на
гражданско дружество при условията на чл.357 и следващите от ЗЗД.
Останалите въпроси са извън компетентността на Инспектората на министъра на правосъдието.
С УВАЖЕНИЕ :
К. ТОДОРОВ
инспектор
Моят коментар към становището на ЧСИ Мария Глушкова получено чрез Българското Консулство в Чикаго,
който може да се приложи и към отговора на гн. Тодоров. (Повече за
становичето на ЧСИ Мария Глушкова можете да прочетете на ТАБА от
страничното меню на моя сайт: Молба консулство Чикаго.
1.
Никога не съм бил официално уведомен за решението Българския Съд за
развода ми с Мила Георгиева. По тази причина аз не можех да знам, че
трябва да изплащам издръжка. Беше ми изпратена само призовка за развод
заведен от Мила Георгиева в България. Мила ме информира за това чрез
е-мейл. Аз не пожелах да приема и подпиша призовката. Причините за това съм написал в моето Предложение за Достъп.
Аз винаги съм очаквал да бъда информиран от Българските съдебни власти
на адреса ми в САЩ, или на адреса ми в България за решението Българския
Съд по отношение на развода. Такава информация не ми е била изпращана и
поради тази причина не съм бил известен за факта на развода.
2. Мила
Георгиева не е правила опити да извърши легализация (ескаватура ми се
струва е юридическия термин) на развода ни от България в САЩ. Повече от
година тя беше законно разведена в България и в същото време законно
омъжена в САЩ. Процедурата за легализацията на брака САЩ предприех аз след като разбрах за развода ни в България.
3. Никога не съм получавал съобщение от офиса на ЧСИ Глушкова относно заведеното дело за принидително изпълнение.
4. Февруари 2008г на адреса на майка ми в София се получи призовка от Окръжна Дирекция на Полиция гр. Велико Търново със следния текст:
"На основания чл. 26 от АПК /Административнопроцесуален кодекс/ Ви уведомяваме, че ОД "ПОЛИЦИЯ" - В. ТЪРНОВО е
постъпило искане от ЧСИ- МАРИЯ ГЛУШКОВА, рег. номер 730 район на
действие ВТОС и срещу вас е започната процедура по налагане на ПАМ
/принудителна административна мярка/ по чл. 76, т3 от ЗБДС /Закон за
българските документи за самоличност/, във връзка с образувано срещу Вас
изпълнително дело 20077300700125/07, задълженията по които са в големи
размери по силата на § 1, т5 от Допънителните разпоредби на ЗБДС и не са
обезпечени.
Предвид изложеното можете в тридневен срок от получаване на настоящето уведомление да направите възражения или обяснения в ОД "ПОЛИЦИЯ"-В. Търново."
Искам да отбележа, че според тази призовка ПАМ е наложен по Член 76 т.3 от ЗБДС. В Становището на ЧСИ Мария Глушкова, получено от Консулството в Чикаго, е написано че ПАМ е наложена по Член 75 т.4 на ЗБДС. Има несъответствие в двете твърдения. Кое е вярното?
По силата на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗБДС "Парични задължения в големи размери са тези, които надхвърлят 5000 лв". Добре,
но общата сума при изплащането на задължението, заедно с лихви и такси
за ЧСИ беше 2826 лева. Тогава законосъобразно ли е била наложена ПАМ?
Това известие беше новина за мен. Не знаех нищо за това дело и за първи път чувах за името на ЧСИ Мария Глушкова. Въведох името в Интернет. Чрез Гугъл (Google) намерих
интернет сайта фирмата, телефонния и номер и е-мейл адрес на ЧСИ Мария
Глушкова. Написах е-мейл с въпроси. Тя не отговори. Тогава се обадих по
телефона в офиса. Говорих със служителка от офиса, госпожа Баланова
няколко пъти. Поисках официално писмо с информация по делото. Не получих
такава информация. Тогава помолих за информация чрез е-мейл. Госпожа
Баланова беше учтива да направи това, чрез е-мейла на съпръгат и,
господин Баланов. Прилагам текста на обменените е-мейли,
по лична поща, а не през фирмения е-мейла на ЧСИ Мария Глушкова. Всички
телефонни контакти също така бяха иницирани от мен. ЧСИ Мария Глушкова
никога не е иницирала телефонни обаждания до мен или мой реднина.
Поради
това, че исках да получа някакви официални документи по делото, помолих
майка ми да посети офиса на ЧСИ Мария Глушкова, което тя направи заедно
с вуйчо ми Никола Ненков. При необявената
визита в офиса на ЧСИ Мария Глушкова в гр. Велико Търново, ЧСИ предаде
на моите роднини исканата информация. Две седмици по-късно натрупания
дълг, заедно с лихвите и таксите беше изплатен напълно. Превода стана не
по банковата сметка на офиса на ЧСИ Мария Глушкова, както беше
първоначално уточенено чрез е-мейлите, но по сметка на Община
Витоша-София, която е извършвала плащанията на издръжката за месеците,
през които не е била плащана от мен.
5. След като майка ми
е подала молба за вдигане на забраната до ЧСИ Мария Глушкова, като е
представила нотариално заверена Декларация за осигуряване плащанията на
детската издръжка, ЧСИ Мария Глушкова е направила запитване до
Взискателката Мила Георгиева за одобрение. Взискателката Мила Георгиева е отказала със Становище, което прилагам. Учудващо е, че Българското законодателство дава възможност на Взискателката да решава дали да бъде отменена ПАМ.
Становището на Мила Георгиоева е ШОКИРАЩО.
Издъжката се плаща редовно в продължение на месеци. С това становище,
Мила Георгиева отказва на сина ми достъп до неговия баща.
6. ЧСИ Глушкова твърди, че като Български гражданин аз не мога да напусна границите на България с български задграничен пасопрт. Но тя изненадващо твърди, че като гражданин на САЩ, аз мога на влизам и излизам от България без проблем.
Добре, каква е необходимостта да се поддържа тази забрана наложена по
ЗБДС? Не се цитират членовете от закона, които ми позволяват да напускам
България с паспорта ми от САЩ. Това твърдение вярно ли е?
7. В точка 6 на Становището си ЧСИ Мария Глушкова твърди, че тя е обвързана с ЧСИ Виктор Геригиев въз основа на Закона за Задълженията и Договорите. Тя казва:
"Изпълнителното дело е по е образувано и ПАМ е налжен от ЧСИ М. Глушкова още през 2007г, т.е. много
преди образуването на дружеството по ЗЗД- в началото на април 2008г. В
тази връзка - ЧСИ не е обвързан, ангажиран, нито пристрастен. В момента
ЧСИ също не е пристрастна и не счита, че трябва да си прави отвод, още
повече че делото ще отиде пак при Частен съдебен изпълнител, който също е
колега на ЧСИ Виктор Георгиев. Всички ЧСИ в РБ ли трябва да правят
отвод от изпълнителното дело с длъжник Хр. Попов?!"
За да докажа бизнес отношенията между ЧСИ Мария Глушкова и ЧСИ Виктор Георгиев прилагам регистрацята на тяхното сдружение по закона за ЗЗД.
8. В точка 7 от Сатановището се казва:
"Публикациите
на длъжника Хр. Попов в интернет пространството срещу ЧСИ Мария
Глушкова са продиктувани от неговата омраза и лична антипатия към
съдебния изпълнител, за това, че /законосъобразно/ му е наложил ПАМ по
ЗБДС. Видно е че публикациите са написани непрофесионално и
некомпетентно и целят да "опетнят" името на ЧСИ М. Глушкова и В.
Георгиев в частност, и въобще - на ЧСИ в РБ като цяло."
Искам
да отбележа, че ЧСИ Мария Глушкова шест пъти използува името "Попов" в
Становището си. Моето име е "Петров". Нейното Становище е преминало през
Министерство на Външните Работи и Българското Консулство Чикаго. При
такава грешка някои друг, с такова име, би могъл да бъде спрян при
напускане на българските граници.
Ясно
е, че ЧСИ Мария Глушкова знае за моя интернет сайт, направен конкретно
във връзка с отвличането на сина ми в България. Тя знае, че там аз моля,
да мога виждам и да говоря с сина ми. Със сигурност не само ЧСИ Мария
Глушкова знае за това. Нейният бизнес партньор, ЧСИ Виктор Георгиев и
неговата сестра Мила Георгиева, която работи за него, са наясно с този
факт. Но те досега пазят дълбоко мълчание и игнорират съществуванието ми
като баща. Те напълно игнорират правото ми по закон, да имам достъп до
сина ми.
Искам
да подчертая, че тримата са обвързани с роднински връзки и
професионални интереси. Те използуват тяхните служебни позиции, статус и
връзки в Българската съдебна система, за да ме държат далеко от моя
син. Те са представители на Българската съдебна състема и това което правят представлява корупция. Използуват служебното си положение за личнен интерес и целят, да не позволят на моя син да познава баща си, и да пречат на мен да осъществявам законното си право на контакти с моя син.
ЧСИ
Мария Глушкова твърди, че публикациите ми в Интернет са продиктувани от
омраза и лична антипатия към нея, Виктор Георгиев и всички Частни
съдебни изпълнители в България. Предназначението на моят интернет сайт
не е да показвам омраза към някого. Той е направен защото обичам сина си
и искам да мога да му бъда баща. Той трябва да може да разбере, че аз
се боря да му бъда баща. Боря се здраво. И няма да спра да се боря.
Моят интернет сайт беше посетен от Ирина Недева- журналист от Българското Национално Радио.
Беше ми предложено да дам интервю по телефона от САЩ, и то се излъчи на живо в България. Това интервю може да бъде чуто от моя интернет сайт.
Беше ми предложено да дам интервю по телефона от САЩ, и то се излъчи на живо в България. Това интервю може да бъде чуто от моя интернет сайт.
9. Бих желал да запитам, как българският закон е съобразен с Член 10 (2) на Конвенцията за Правата на Детето. Той казва:
Член 10
(2) Детето,
чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични
отношения и преки контакти с двамата си родители редовно освен при
изключителни обстоятелства. За тази цел и в съответствие със задължението си съгласно член 9, точка 1 държавите - страни по Конвенцията,
зачитат правото на детето или на неговите родители да напускат която и
да е страна, включително собствената си, и да влизат в своята собствена
страна. Правото да напускат която и да е страна подлежи само на
тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве
или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с
другите права, признати в тази Конвенция.
10.
Аз съм гражданина на САЩ от 2003г. Имам дом и се грижа за дъщеря си
Диана Петрова, родена в България. Тя е на 19г и аз все още съм отговорен
да я подпомагам при плащания за нейното обучение в колеж. Как
Българският закон ми помага да се грижа за дъщеря си? Дали Българската
държава не трябва да издаде декрация или ПАМ за връщането на дъщеря ми в
България, поради това, че на баща и не му се разрешава да живее в САЩ?
11. Съобразен ли е Българският закон с Декларацията за Правата на Човека Член 13 (1) и (2)
Член13
(1) Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
(2) Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Член13
(1) Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
(2) Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Христо Петров
Форт Уейн, Индиана САЩ
17 Февруари 2010
Форт Уейн, Индиана САЩ
17 Февруари 2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар