Поради факта че не намирам начин да се справя със отмяната на забраната да напускам границите на Република България, през средата
на октомври 2009 се обадих до консулството ни в Чикаго, за да разбера
какви са необходимите документи за отказ от БГ гражданство.
Проведох разговор с консула в Чикаго, госпожа Лила Георгиева. След като разбра за причините, които ме принуждават да направя тази стъпка, тя ми предложи преди това да подам молба за отмяна на тази мярка чрез консулството в Чикаго.
Бих
желал да отбележа, че откакто е започнала бъркотията със забраната да
напускам България, както и проблемите относно контактите ми със сина ми,
това е първия български държавен служител, който отдели необходимото
време за да ме излуша и ми предложи помощ. Това е първия държавен
служител, който каза че ако това което твърдя е вярно - нещо не е
наред...
Затова тук бих исках да изкажа моята благодарност и уважение към консула на Р. България в Чикаго, госпожа Лила Георгиева.
И
така три дни след нашия разговор аз подадох молба до генералното ни
консулство в Чикаго, която ако прочетете ще видите, че се повтаря с това
което съм написал в други мои молби. Но както знаете институциите не
четат интернет страници а работят по подадени молби и оплаквания. Тази
молба обаче е подадена на доста по-високо ниво и е избегната намесата на
адвокати. Сиреч парични интереси не стоят на дневен ред.
Друга полза от молбата ще бъде, че би трябвало да ми бъде дадено писменно обяснение защо не може да се премахне тази забрана. Защото когато се опитвам да обясна на американците за тази пародия, те не ми вярват. Аз нямам в ръцете си нито един документ от български съдебен орган, който да показва по каква причина не ми се разрешава да напускам страната, при положение, че от почти две години не дължа нищо на никого.Освен ежемесечната издръжка за сина, когото не ми разрешават дори да чувам дори по телефона. И така- ето я молбата. Аз искам да направя проблема публичен и показвам всичко на моя саит:
До Консула на Република България в Чикаго
М О Л Б А
От Христо Любомиров Петров
Постоянен адрес: 3716 Marchfield Pl, Fort Wayne, IN 46804, USA
Адрес в България: София .............
Двоен гражданин: Р. България и САЩ
ЕГН .....................
Дом. телефон: 1-260-459-3270
Моб. Телефон: 1-260-419-8899
E-мейли:
Служебен: clp@msktd.com
Интернет сайт във връзка със случая: www.hristopetrov.com
Skype user name: hristopetrov1
Госпожо Консул,
С
настоящата молба моля да ми бъде оказано съдействие за премахване на
забрана наложена от българските власти да напускам територията на
Република България.
Във връзка с това искам да изложа следното:
Бих искал да кажа, че по случая съм направил Интернет сайт (www.hristopetrov.com),
на който съм се опитал детайлно да запозная всеки със случая. От него
могат да се чуят телфонен разговор с Виктор Георгиев и да се разбере как
той отказва да ми помогне да осъществя поне телефонна връзка със сина
ми. Могат да бъдат чути и два телефонни разговора с ЧСИ Мария Глушкова.
Могат да бъдат прочетени и всички документи по случая.
Това е сайт, чрез които се надявам някой ден да получа връзка със сина ми.
Госпожо
Консул, имайки предвид така изложените факти и документи, моля да
уведомите сътветните органи, които биха имали отношение по случая. Моля
да ми бъде отговорено писмено дали наложената забрана е правомерна и
дали правомерно продължава да бъде в сила. Ако тя е неправомерна, моля
да бъде отменена.
С уважение: Христо Петров
11 Октомври 2009г
Fort Wayne, IN
На 24 Ноември 2009 получих следния е-меил от ГК в Чикаго:
В
отговор на Ваша молба относно наложената Ви забрана за напускане на
Република България Ви информирам, че на 24 ноември 2009 г. в ГК Чикаго
беше получен отговор от Гранична полиция, че Ви е наложена принудителна
административна мярка по чл. 75, т.4 от ЗБДС от ОДП гр. Велико Търново.
С наш факс от същата дата чрез дирекция "Консулски отношения" на МВнР сме поискали отговор и от ОДП гр. Велико Търново.
При получаване на отговор ще Ви информираме своевременно.
Бих искала да Ви уверя още веднъж, че ГК Чикаго ще продължава да Ви оказва пълно съдействие в рамките на своите правомощия.
С уважение,
Лила Георгиева
Консул
А ето и отговора на молбата ми:
3. Писмо от МВР- Велико Търново до Министерство на Вътрешните работи отдел "Консулски Отношения" подписано от господин Манолов. А това кой е господин Манолов можете да прочетете на този линк към вестник Дневник.
6. Становище на Мария Глукова.
7. Становище на "Взискателката" Мила Георгиева. "Взискателка" и майка с висок морал, етика и чувство за отговорност, също като брат си ЧСИ Виктор Георгиев.
8. Становище на председателя на Окръжен съд Велико Търново.
Тава становище и аз съм го приложил на сайта си, но нека го покажа така както е получено от консулството в Чикаго. 9. Приложение Декларация от майка ми Анка Петрова за съгласие да покрива издръжката. На "Взискателката" с "висок морал" са предложени какви ли не декларации, че ще си получава издръждката, но тя настоява да се спазва буквата на закона... А закона трябва да се спазва! В това и аз нямам съмнение... Във връзка с този отговор изпратих следния коментар до Държавния Департамент на САЩ:
Моите коментари към Становището на ЧСИ Мария Глушкова получено чрез Българското Консулство Чикаго:
1.
Никога не съм бил официално уведомен за решението Българския Съд за
развода ми с Мила Георгиева. По тази причина аз не можех да знам, че
трябва да изплащам издръжка. Беше ми изпратена само призовка за развод
заведен от Мила Георгиева в България. Мила ме информира за това чрез
е-мейл. Аз не пожелах да приема и подпиша призовката. Причините за това съм написал в моето Предложение за Достъп.
Аз винаги съм очаквал да бъда информиран от Българските съдебни власти
на адреса ми в САЩ, или на адреса ми в България за решението Българския
Съд по отношение на развода. Такава информация не ми е била изпращана и
поради тази причина не съм бил известен за факта на развода.
2. Мила
Георгиева не е правила опити да извърши легализация (ескаватура ми се
струва е юридическия термин) на развода ни от България в САЩ. Повече от
година тя беше законно разведена в България и в същото време законно
омъжена в САЩ. Процедурата за легализацията на брака САЩ предприех аз след като разбрах за развода ни в България.
3. Никога не съм получавал съобщение от офиса на ЧСИ Глушкова относно заведеното дело за принидително изпълнение.
4. Февруари 2008г на адреса на майка ми в София се получи призовка от Окръжна Дирекция на Полиция гр. Велико Търново със следния текст:
"На основания чл. 26 от АПК /Административнопроцесуален кодекс/ Ви уведомяваме, че ОД "ПОЛИЦИЯ" - В. ТЪРНОВО е
постъпило искане от ЧСИ- МАРИЯ ГЛУШКОВА, рег. номер 730 район на
действие ВТОС и срещу вас е започната процедура по налагане на ПАМ
/принудителна административна мярка/ по чл. 76, т3 от ЗБДС /Закон за
българските документи за самоличност/, във връзка с образувано срещу Вас
изпълнително дело 20077300700125/07, задълженията по които са в големи
размери по силата на § 1, т5 от Допънителните разпоредби на ЗБДС и не са
обезпечени.
Предвид
изложеното можете в тридневен срок от получаване на настоящето
уведомление да направите възражения или обяснения в ОД "ПОЛИЦИЯ"-В.
Търново."
Прилагам оргинала на тази призовка.
Искам да отбележа, че според тази призовка ПАМ е наложен по Член 76 т.3 от ЗБДС. В Становището на ЧСИ Мария Глушкова, получено от Консулството в Чикаго, е написано че ПАМ е наложена по Член 75 т.4 на ЗБДС. Има несъответствие в двете твърдения. Кое е вярното?
По силата на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗБДС "Парични задължения в големи размери са тези, които надхвърлят 5000 лв". Добре,
но общата сума при изплащането на задължението, заедно с лихви и такси
за ЧСИ беше 2826 лева. Тогава законосъобразно ли е била наложена ПАМ?
Това известие беше новина за мен. Не знаех нищо за това дело и за първи път чувах за името на ЧСИ Мария Глушкова. Въведох името в Интернет. Чрез Гугъл (Google) намерих
интернет сайта фирмата, телефонния и номер и е-мейл адрес на ЧСИ Мария
Глушкова. Написах е-мейл с въпроси. Тя не отговори. Тогава се обадих по
телефона в офиса. Говорих със служителка от офиса, госпожа Баланова
няколко пъти. Поисках официално писмо с информация по делото. Не получих
такава информация. Тогава помолих за информация чрез е-мейл. Госпожа
Баланова беше учтива да направи това, чрез е-мейла на съпръгат и,
господин Баланов. Прилагам текста на обменените е-мейли,
по лична поща, а не през фирмения е-мейла на ЧСИ Мария Глушкова. Всички
телефонни контакти също така бяха иницирани от мен. ЧСИ Мария Глушкова
никога не е иницирала телефонни обаждания до мен или мой реднина.
Поради
това, че исках да получа някакви официални документи по делото, помолих
майка ми да посети офиса на ЧСИ Мария Глушкова, което тя направи заедно
с вуйчо ми Никола Ненков. При необявената
визита в офиса на ЧСИ Мария Глушкова в гр. Велико Търново, ЧСИ предаде
на моите роднини исканата информация. Две седмици по-късно натрупания
дълг, заедно с лихвите и таксите беше изплатен напълно. Превода стана не
по банковата сметка на офиса на ЧСИ Мария Глушкова, както беше
първоначално уточенено чрез е-мейлите, но по сметка на Община
Витоша-София, която е извършвала плащанията на издръжката за месеците,
през които не е била плащана от мен.
5. След като майка ми
е подала молба за вдигане на забраната до ЧСИ Мария Глушкова, като е
представила нотариално заверена Декларация за осигуряване плащанията на
детската издръжка, ЧСИ Мария Глушкова е направила запитване до
Взискателката Мила Георгиева за одобрение. Взискателката Мила Георгиева е отказала със Становище, което прилагам. Учудващо е, че Българското законодателство дава възможност на Взискателката да решава дали да бъде отменена ПАМ.
Становището на Мила Георгиоева е ШОКИРАЩО. Издъжката се плаща редовно в продължение на месеци. С това становище, Мила Георгиева отказва на сина ми достъп до неговия баща.
6. ЧСИ Глушкова твърди, че като Български гражданин аз не мога да напусна границите на България с български задграничен пасопрт. Но тя изненадващо твърди, че като гражданин на САЩ, аз мога на влизам и излизам от България без проблем.
Добре, каква е необходимостта да се поддържа тази забрана наложена по
ЗБДС? Не се цитират членовете от закона, които ми позволяват да напускам
България с паспорта ми от САЩ. Това твърдение вярно ли е?
7. В точка 6 на Становището си ЧСИ Мария Глушкова твърди, че тя е обвързана с ЧСИ Виктор Геригиев въз основа на Закона за Задълженията и Договорите. Тя казва:
"Изпълнителното дело е по е образувано и ПАМ е налжен от ЧСИ М. Глушкова още през 2007г, т.е. много
преди образуването на дружеството по ЗЗД- в началото на април 2008г. В
тази връзка - ЧСИ не е обвързан, ангажиран, нито пристрастен. В момента
ЧСИ също не е пристрастна и не счита, че трябва да си прави отвод, още
повече че делото ще отиде пак при Частен съдебен изпълнител, който също е
колега на ЧСИ Виктор Георгиев. Всички ЧСИ в РБ ли трябва да правят
отвод от изпълнителното дело с длъжник Хр. Попов?!"
За да докажа бизнес отношенията между ЧСИ Мария Глушкова и ЧСИ Виктор Георгиев прилагам регистрацята на тяхното сдружение по закона за ЗЗД.
8. В точка 7 от Сатановището се казва:
"Публикациите
на длъжника Хр. Попов в интернет пространството срещу ЧСИ Мария
Глушкова са продиктувани от неговата омраза и лична антипатия към
съдебния изпълнител, за това, че /законосъобразно/ му е наложил ПАМ по
ЗБДС. Видно е че публикациите са написани непрофесионално и
некомпетентно и целят да "опетнят" името на ЧСИ М. Глушкова и В.
Георгиев в частност, и въобще - на ЧСИ в РБ като цяло."
Искам
да отбележа, че ЧСИ Мария Глушкова шест пъти използува името "Попов" в
Становището си. Моето име е "Петров". Нейното Становище е преминало през
Министерство на Външните Работи и Българското Консулство Чикаго. При
такава грешка някои друг, с такова име, би могъл да бъде спрян при
напускане на българските граници.
Ясно
е, че ЧСИ Мария Глушкова знае за моя интернет сайт, направен конкретно
във връзка с отвличането на сина ми в България. Тя знае, че там аз моля,
да мога виждам и да говоря с сина ми. Със сигурност не само ЧСИ Мария
Глушкова знае за това. Нейният бизнес партньор, ЧСИ Виктор Георгиев и
неговата сестра Мила Георгиева, която работи за него, са наясно с този
факт. Но те досега пазят дълбоко мълчание и игнорират съществуванието ми
като баща. Те напълно игнорират правото ми по закон, да имам достъп до
сина ми.
Искам
да подчертая, че тримата са обвързани с роднински връзки и
професионални интереси. Те използуват тяхните служебни позиции, статус и
връзки в Българската съдебна система, за да ме държат далеко от моя
син. Те са представители на Българската съдебна състема и това което правят представлява корупция. Използуват служебното си положение за личнен интерес и целят, да не позволят на моя син да познава баща си, и да пречат на мен да осъществявам законното си право на контакти с моя син.
ЧСИ
Мария Глушкова твърди, че публикациите ми в Интернет са продиктувани от
омраза и лична антипатия към нея, Виктор Георгиев и всички Частни
съдебни изпълнители в България. Предназначението на моят интернет сайт
не е да показвам омраза към някого. Той е направен защото обичам сина си
и искам да мога да му бъда баща. Той трябва да може да разбере, че аз
се боря да му бъда баща. Боря се здраво. И няма да спра да се боря.
Моят интернет сайт беше посетен от Ирина Недева- журналист от Българското Национално Радио.
Беше ми предложено да дам интервю по телефона от САЩ, и то се излъчи на живо в България. Това интервю може да бъде чуто от моя интернет сайт.
9. Бих желал да запитам, как българският закон е съобразен с Член 10 (2) на Конвенцията за Правата на Детето. Той казва:
Член 10
(2) Детето,
чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични
отношения и преки контакти с двамата си родители редовно освен при
изключителни обстоятелства. За тази цел и в съответствие със задължението си съгласно член 9, точка 1 държавите - страни по Конвенцията,
зачитат правото на детето или на неговите родители да напускат която и
да е страна, включително собствената си, и да влизат в своята собствена
страна. Правото да напускат която и да е страна подлежи само на
тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве
или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с
другите права, признати в тази Конвенция.
10.
Аз съм гражданина на САЩ от 2003г. Имам дом и се грижа за дъщеря си
Диана Петрова, родена в България. Тя е на 19г и аз все още съм отговорен
да я подпомагам при плащания за нейното обучение в колеж. Как
Българският закон ми помага да се грижа за дъщеря си? Дали Българската
държава не трябва да издаде декрация или ПАМ за връщането на дъщеря ми в
България, поради това, че на баща и не му се разрешава да живее в САЩ?
11. Съобразен ли е Българският закон с Декларацията за Правата на Човека Член 13 (1) и (2)
Член13 (1) Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава. (2) Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Христо Петров
Форт Уейн, Индиана САЩ 17 Февруари 2010 От становището на ЧСИ Мария Глушкова става ясно, че съм изплатил напълно сумата на взискателката Мила Георгиева и редовно изплащам издръжката си. Най-после го потвърди официално... Макар че в писмото е написано, че става дума за Христо Попов, не бива да се съмнявате, че става дума за мен, сиреч Христо Петров. Това са дреболии и не е най-важното... В становището си ЧСИ Мария Глушкова пише, че ми е наложена забрана по член 75 т.4 на ЗБДС, а не както МВР Велико Търново ме е уведомило с писмото до адреса на майка ми от 04.02.2008г където е написано, че забраната е по член 76 т3 на ЗБДС. Ха сега иди гадай по кой член съм обвинен. Или ще кажете не издребнявай! Те са подобни... Верно е! Прави сте! "Не по врат, а по шия..." Голяма работа - станала е малка грешка... е две малки грешки... става дума и за Христо Попов.... Член 75 т4 гласи:
Чл. 75.
(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се
разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи не
се издават на:
1. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават непосредствено сигурността на Република България;
2.
(нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) лица, за които има достатъчно данни, че с
пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната
информация, представляваща държавна тайна на Република България;
3.
(изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр.
86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) лица, на които е наложена
забрана по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на осъдени
на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен
в случаите по чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина;
Член 76 т3 гласи:
Чл. 76.
(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Може да не се
разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не
се издават на:
1.
лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода
до три години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на
наложеното им наказание;
2. лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани;
3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) лица,
които имат парични задължения в големи размери към български физически и
юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред,
освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят
надлежно обезпечение;
Ха сега ми кажете по кой член ми е наложена забранта?! Според това дето пише в уведомлението получено от майка ми от МВР Велико Търново, или това дето ЧСИ Мария Глушкова твърди сега. Да ви кажа правото и аз не знам, защото никой не ми е показвал копие на тази забрана... Може би ще трябва да изискам копие от оргинала, за да стане ясно. Но хайде да не "издребняваме" сега за буквата и точката на закона. Важно е че има обвинение по някакъв член и точка на закона. Тях ги има - значи всичко е наред... От написаното става също така ясно, че с американския си паспорт мога да влизам и излизам от страната, но не мога да влизам и излизам с български паспорт. Написано е с курсив. Странно законодателство !!! Едни имат повече права, други ги нямат... Закона е направен така, че да дава право на "взискателите" да решават дали да пускат един гражданин в чужбина или не. Недай си боже един гражданин в България да е беден и да попадне на "лош" взискател... И Закона не може да го спаси от "взискателя"... "Дупе да му е яко" както се казва. Явно е също така че българското законодателство облагодетелствува чуждите граждани. А правата и свободите на българските (бедни) граждани, този член от закона е оставил да се урежда според правосъдието на "взискателя". Умно и мъдро! В становището си камарата ма ЧСИ пишат, че с мен били осъществени контакти по телефона, за да бъда уведомен. Само дето не казват кой е инициатора на тези телефонни разговори... Е това не е инициатива на ЧСИ Мария Глушкова. ЧСИ Мария Глушкова е "провела мащабно издирване" чрез Държавен вестник, поради неизвестен адрес. По време на първото ми обаждане по телефона запитах нейна служителка, защо не съм бил уведомен на адреса ми в САЩ, който е записан многократно в бракоразводното дело. Отговора беше потресаващ... защото адреса бил на латиница и можели да сбъркат като го пишат. Ами да бяха извикали взискателката Мила Георгиева щом не могат да пишат на латиница! Взискателката пише прекрасно на английски... Много я бива взискателката във всяко отношение! Там е написано, че с мен били осъществени контакти чрез е-мейл. Това също така стана след като аз се обадих и потърсих ЧСИ Мария Глушкова по телефона, а не по нейна инициатива. И още една любопитна подробност. Е-мейлите ми бяха изпратени по личния е-мейл на нейната служителка, а не чрез електонната поща на офиса на ЧСИ Мария Глушкова. (Все пак тя не пише добре на латиница). А когато поисках да ми бъде изпратено официално писмо от офиса на ЧСИ Мария Глушкова за размера дължимата сума - ми беше казано че няма нужда. Просто да преведа парите по тяхната сметка (сметката ми беше дадена). Да, но тогава аз познавах ЧСИ Глушкова само от интернет сайта и. Всеки мошеник може да си направи интернет сайт и да иска да му се преведат пари. И служителката ми каза, че така съм щял да си спестя 10 лв за официалното писмо, с което щели да ме уведомят за дължимия баланс ... ИЗУМИТЕЛНО !!!! А аз никаква нямах писменна информация за каква сума става въпрос, как се събрала и т.н. Знаех само, че дължа на някого сума в големи размери и затова ми е наложена принудителна мярка по ЗБДС. Тогава аз помолих майка ми и вуйчо ми да посетят офиса на ЧСИ Мария Глушкова в Търново без предизвестие... При това посещение ЧСИ Мария Глушкова предаде документите по делото на ръка... И тогава се оказа, че не трябвало да превеждам парите на нейната сметка, а на община Витоша в София. А сега искам да цитирам части от Конвенцията за правата на детето. Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г. |
ДО МОЯ НЕПОЗНАТ СИН - ЗА ТОВА КОЙ МУ ПОПРЕЧИ ДА ИМА БАЩА, ИЛИ ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДНО ОТВЛИЧАНЕ В БЪЛГАРИЯ.
09 март 2012
Молба до консулство на България в Чикаго
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар