Директива 2004/38/ЕО

ДИРЕКТИВА 2006/123/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар:

http://www.cpc.bg/storage/file/Directive%202006%20123%20bg.pdf

Kopirano ot:

www.parliament.bg/bills/41/902-01-41.rtf

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства

(Обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г.,

бр. 69 от 2008 г. и бр. 36 от 2009 г.)

§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, влиза и напуска територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработване на документите и издаване на визата. Отказът за издаване на виза се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За отказа за издаване на виза се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет."

2. Създава се ал. 6:

"(6) Отказът за влизане и пребиваване на лицата по ал. 1 и 2 се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс."

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ, L 158/04).

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на ……………………. 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(Цецка Цачева)

МОТИВИ

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства

Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства транспонира Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Съгласно чл. 30 от директивата лицата, ползващи се от право на свободно движение, следва да бъдат уведомявани писмено за всяко решение за ограничаване правото им на влизане и пребиваване на територията на държава членка по такъв начин, че да могат да разберат съдържанието му и последствията за тях.

Заинтересуваните лица трябва да бъдат информирани точно и изчерпателно за съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, на които се основава взетото в техния случай решение, освен ако това не противоречи на интересите на държавната сигурност. В уведомлението се посочва съдът или административният орган, пред който заинтересуваното лице може да обжалва, срокът за обжалване и, ако това е приложимо, разрешеният срок, в който лицето трябва да напусне територията на държавата членка.

На този етап като релевантни разпоредби на българското законодателство, с които се изпълняват изискванията на чл. 27 и 30 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, могат да се посочат чл. 22, 23 и съответно чл. 28 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Според чл. 22 от закона правото на влизане и правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве.

Разпоредбата на чл. 23 предвижда налагането в такива случаи на принудителна административна мярка. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 28, ал. 1).

По отношение на издаването на визи обаче такъв изричен ред за мотивиране на отказите и ред за оспорване не е предвиден както в този специален закон, така и в други приложими актове (Закона за чужденците в Република България и Наредбата за условията за реда и издаване на визи и определяне на визовия режим). Препоръка в тази посока се съдържа в докладите от оценката по Шенген в област „Визи", проведена в консулските служби в Кишинев и Истанбул от 3-11 юни 2009 г.

Въпреки че визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България и летищен транзит (чл. 9 от Закона за чужденците в Република България), разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства („Отказът за влизане или пребиваване се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс") не може да бъде отнесена по аналогия спрямо отказите на визи. Освен това поради систематичното място на тази разпоредба следва да се приема, че тя се отнася само до лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

В чл. 37, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим се предвижда, че решението по искането за виза се отразява в Системата за визов контрол и се вписва и върху приетото заявление за издаване на виза, но не е регламентирано основание за връчване на форма за уведомяване за отказ на лицето, на което е отказана виза.

В допълнение следва недвусмислено да се предостави правото на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства по чл. 27 от директивата на информираност и ред за оспорване. Във връзка с това се предлага възпроизвеждане на нормата на чл. 5, ал. 2, изречение последно като нова алинея в чл. 4, тъй като правно неоправдано е изричното предоставяне на тези права единствено на допълнителните категории лица, които ползват правата по този закон.

Със законопроекта се предвижда за отказа за издаване на виза да се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет.

  

С оглед изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, с цел пълното и коректното транспониране на директивата, необходимо е да се предвиди уведомяване за решението в случай на отказ на виза на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, както и национална процедура за оспорване на решението.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Бойко Борисов)