РЕШЕНИЕ
гр.София, 07.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - VI бр. състав, в публично заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Теменужка Величкова и прокурора ..............
Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр.д.№Е-7235 по описа на
2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.22а и сл. от Закона за закрила на детето.
Образувано
е по молба на Министерство на правосъдието на РБългария - централен
орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти
на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. /Хагската
конвенция/, с която е изпратена на съда по компетентност молба с рег. №
16-02-4/2009 г. на Христо Любомиров Петров, с българско и американско
гражданство, подадена съгласно чл. 21 във връзка с чл. 8 от Конвенцията.
В
молбата на Христо Любомиров Петров е направено искане за организирането
на ефективно упражняване на правото му на лични отношения с неговия син
Кристофър Александър Петров, роден на 20.07.2003 г. във Форт Уейн,
Индиана, САЩ от брака му с Мила Георгиева, българска гражданка, сключен
на 09.07.2001 г. във Форт Уейн, Индиана, САЩ. Молителят е посочил, че
български съд е постановил развод на 22 март 2007 г., а американски съд
във Форт Уейн е постановил развод във Форт Уейн на 29 май 2007 г.. В
отделно приложение твърди, че: от м.май 2004 г. синът му живее в
РБългария, като той не е подавал жалба детето да бъде върнато в САЩ;
според американското право той все още е женен за Мила Георгиева и има
пълни родителски права; не е бил информиран за бракоразводното дело,
което е завела съпругата му пред български съд; според сключено
предбрачно споразумение при прекратяване на брака родителските права ще
бъдат упражнявани съвместно от двамата родители, като ще имат право да
виждат детето през равни времеви периоди. Представени са предложения за
достъп от 22.03.2009 г., в което молителят прави искания за организиране
на ефективно упражнавянето на режима на режима на лични отношения със
сина си, подробно уточнени в предложение за достъп от 20.06.2009 г.,
както следва: 1. Да бъде отменена неправомерно наложената мярка върху
задграничния му паспорт и забраната да напуска пределите на Република
България; 2. Да бъде потърсена отговорност на органа, поискал налагането
на административната мярка, ако тя е била наложена неправомерно; 3. Да
бъде компенсиран за пропуснатата възможност да посещава сина си в
България през всичките тези години, като това бъде взето под внимание
при определяне режима на виждане в бъдеще; 4. Българските органи за
защита правата на детето да укажат необходимата професионална помощ,
така че да бъде въведен като баща в живота на сина му Кристофър, без
това да навреди на неговия емоционален статус; 5. Да му бъде
предоставена възможност да контактува с Кристофър по телефона за негова
сметка по 1 час на ден. В тази връзка посочва, че няма да може да
упражнява това право стриктно като времетраене и задължително всеки ден и
осъзнава, че времетраенето на всеки разговор може да бъде по-кратко, но
моли това право да му бъде дадено по принцип, за да не предизвиква
бъдещи съдебни спорове и недоразумения. Разбира, че 1 час разговор с
едно дете всеки ден би станал за него досаден и понякога невъзможен.
Поддържа, че може да говори през седмицата между 19:00 и 20:00 часа
българско време, когато за него е обедна почивка, като през съботни и
неделни дни такъв телефонен контакт може да става в удобно за Кристофър и
Мила Георгиева време, за което би могло да се разбират предварително.
Посочва също, че би желал да се обажда до стационарен /не по мобилен/
телефон, подсигурен от Мила Георгиева; 6/ Желае при нужда да може да
контактува по телефона с учители от детските градини и училищата, които
синът му посещава, както и със самия него, като разговорите ще бъдат за
негова сметка; 7. Желае, когато възрастта и уменията на Кристофър
позволяват, да контактува с него чрез интернет, чрез е-мейли или
контакти чрез аудио програми от рода на Скайп; 8. Желае синьт му да го
посещава в САЩ за период от два месеца през лятната ваканция, като ще
поеме разноските по пътуването. В тази връзка посочва, че ще може да
упражнява това право в зависимост от финансовите си възможности. В
случай, че не може да доведе Кристофър в САЩ, но може той да посети
България иска да има право да го взима при себе си в София през лятната
ваканция за два месеца, като поддържа, че е нереално да пребивава два
месеца в страната, тъй като има само 15 дни отпуска; 9. Да бъде
задължена майката да го информира за адреса на местоживеене на
Кристофър, както и да посочи валиден е-мейл за връзка, на който да
обменят въпроси и информация за сина им, включително и снимки; 10. Да
бъде задължена майката, в случай че се върне в САЩ, да се върне в Форт
Уейн - Индиана, за да се уредят в местен съд родителските права и
задължения, според законите на САЩ; 11. Дава съгласието си Кристофър да
напуска пределите на България само, когато ще го посещава в САЩ, за
времето което ще му бъде определено.
Ответната
страна Мила Георгиева Георгиева, чрез процесуалния си представител,
оспорва молбата. Поддържа, че с Решение № 219/ 22.03.2007 г. по гр.дело
1481/ 2005 г. Великотърновският районен съд е прекратил с развод брака й
с Христо Петров по негова вина, предоставено е на нея упражняването на
родителските права по отношение на сина им, като за бащата е определен
режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца и 20 дни през лятото и той е осъден да заплаща месечна издръжка
за детето в размер на 80 лв., считано от 14.09.2005 г.. Посочва, че
решението на българския съд е признато от компетентния съд в САЩ, след
като бившият й съпруг е отнесъл въпроса до районния съд в гр.Форт Уейн,
район Алън, щата Индиана. Твърди, че: от м. май 2004 г. до сега бившият й
съпруг не е виждал детето; нито веднъж не се е възползвал от
определения му от съда режим за лични отношения, въпреки че знае адреса и
телефона й; нито веднъж не е поискал да говори с детето и не му изпраща
подаръци за празниците; до 2008 г. не е изплащал издръжка на сина си;
нито веднъж не е попитал как е детето и от какво има нужда. Излага, че
за детето бащата е непознат човек и това се дължи не на нейното
поведение, а на нежеланието на бившия й съпруг да контактува и да полага
грижи за сина си. Не се противопоставя на лични контакти между бащата и
детето в рамките на определения от съда режим, но поради факта, че
детето не го познава, счита, че тези контакти първоначално следва да се
осъществяват в нейно присъствие или в присъствието на нейни близки,
които детето познава и с които се чувства спокойно и сигурно. Заявява,
че на този етап, с оглед възрастта на детето и липсата на досегашни
контакти с бащата, категорично не е съгласна детето да напуска България.
По отношение на наложената мярка на Христо Петров - забрана да напуска
пределите на България, твърди, че същата няма за цел да препятства
достъпа му до детето, а е постановена поради неиздължаването на
издръжката за сина му през продължителен период от време.
Представителят на СГП изразява становище, че молбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, становището и доводите на
страните, в съответствие с разпоредбата чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
Не
се спори по делото и от приетите доказателства се установява, че
молителят Христо Любомиров Петров и ответницата Мила Георгиева Георгиева
са сключили граждански брак на 09.07.2001 г. във Форт Уейн, Индиана,
САЩ. На 20.07.2003 г. във Форт Уейн, Индиана, САЩ се ражда синът им
Кристофър Александър Петров.
През
2004 г., със съгласието на бащата, детето и майката заминават за
РБългария и се установяват в дома на родителите на Мила Георгиева в гр.
Велико Търново. Детето остава в страната, а съпругата се връща в САЩ.
През 2005 г. Мила Георгиева се завръща в РБългария и заживява заедно с
детето при родителите си в гр. Велико Търново на адрес, който е известен
на молителя.
С
решение по гр.дело 1481/ 2005 г. на Районен съд В.Търново, влязло в
сила на 11.04.2007 г., бракът между Мила Георгиева Георгиева и Христо
Любомиров Петров е прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на Христо Любомиров Петров. Съгласно решението упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Кристофьр Александър Христов Петров, роден на 20.07.2003г., се предоставят на майката
МИЛА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, като за бащата ХРИСТО ЛЮБОМИРОВ ПЕТРОВ се
определя режим на лични контакти с детето и той има право да го вижда и
взема всяка първа и трета събота неделя на всеки месец от 08.00 часа в
събота до 20.00 час в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск. С решението Христо Любомиров Петров е
осъден да заплаща на сина си Крнстофър Александър Христов Петров, роден
на 20.07.2003г., действащ чрез своята майка и законен представител Мила
Георгиева Георгиева, месечна издръжка в размер на 80.00 лв. /осемдесет
лева/, считано от 14.09.2005г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на
сумата и до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване. Постановено е също, че ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Форт Вейн, щат Индиана, САЩ, ул. „Марчфийлд Плейс"
3716, се предоставя на ХРИСТО ЛЮБОМИРОВ ПЕТРОВ.
С
Решение на Районен съд Алън, Щата Индиана, САЩ по дело №
02С07-0804-ОК.-245 от 04. 08. 2008 г. бракоразводното решение на
Великотърновски районен съд, РБългария е признато в неговата цялост.
По
делото е приет социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане"
В.Търново от 26.06.2009 г.. Видно от същия, предвид факта, че детето не
познава баща си е необходим период от време - срещи в гр. В. Търново
между него и баща му в присъствието на майката или друг значим човек за
детето, както и осигуряване възможност за поддържане на телефонни
контакти между Кристофър Александър и баща му. Обсъдена е необходимостта
да се създаде положителна нагласа в детето за баща му още преди
първоначалните срещи помежду им, като за целта е предложена работа с
психолог. Представен и приет е социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане" В.Търново от 24.02.2009 г., в който се потвърждават
изводите от първоначелния социален доклад.
Допусната
е съдебно-психологическа експертиза и е прието заключение на вещото
лице Боянка Петрова Корнажева. Експертът, след осъществен личен контакт с
детето и запознаване с материалите по делото, счита, че за да може да
бъде осъществен пълноценен контакт на детето с баща му, е нужно
предварително да бъде осигурена възможност за достатъчно продължителен
адаптационен период на едновременно общуване с двамата родители или с
бащата и някой друг близък човек на детето. Според вещото лице,
евентуалното изпращане на детето в САЩ без предварителен адаптационен
период и / или без присъствието на близък нему човек, би изложило на
неоправдан риск неукрепналата му детска психика.
В съдебно заседание на 10.05.2010 г. експертът е заявил, че при всяко
положение не може да бъде направена адаптация на дете към човек, когото
то не вижда. Според вещото лице необходимо е да има контакт на детето с
бащата, като в случая и първоначалните контакти трябва да бъдат по
възможност в позната на детето обстановка или с познат на детето човек,
но по никакъв начин не би могло да се очаква успешна адаптация, ако
детето бъде откъснато изведнъж и от средата, и от познатите му хора, и
бъде поставено в непозната за него среда с бащата, който за него до
момента не е реално познат човек. Категорично е заявено становище, че
детето няма емоционална връзка с бащата. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, което е прието без оспорване от страните, като
безпристраство и компетентно изготвено.
По
делото са разпитани свидетелите Анка Ненкова Петрова /майка на
молителя/, Никола Ненков Костадинов /вуйчо на молителя/, Радка Витанова
Георгиева /майка на ответницата/ и Анита Стойнова Стойнова. Посочените от
молителя свидетели Петрова и Костадинов, считат, че той не е заплатил
дължимата издръжка на сина си, тъй като не е бил информиран за
бракоразводното дело и за това негово задължение, както и че ответницата
отказва контакт с молителя по интернет. Според тях молителят не може да
вижда детето, тъй като за незаплатени суми за неговата издръжка е
постановена заповед, съгласно която той не може да напуска пределите на
страната. Твърдят, че понастоящем издръжката се изплаща редовно, но
ответницата е отказала да съдейства за отмяна на заповедта. Св. Петрова
установява, че през 2004 г., когато е бил в страната, синът й не е ходил
във гр. Велико Търново да види детето, тъй като е правил ремонт в гр.
София, а след предоставяне на родителските права не е идвал в България,
защото в Америка има и друго дете, което не може да остави само, като
уточнява, че това дете е на 19 години. Свидетелката не е виждала детето
на сина си никога, дори когато е била в Търново, защото е „отишла в
града по друг въпрос". Свидетелите на ответницата установяват, че
майката не е възпрепятствала контактите между бащата и детето. Когато е
изпратила на молителя по интернет снимка на сина им й е било заявено, че
го прави, „за да иска пари". Според св. Георгиева, майка на
ответницата, която живее заедно с нея и детето от 2004 г., бащата никога
не е правил опити да се свърже със сина си и не му е изпращал подаръци.
Свидетелката установява, че при промяната на АТЦ към стария номер са
били прибавени цифри, но автоматично се е давала информация при
позвъняване за новия телефонен номер. Освен това твърди, че дъщеря й е
правила опити, чрез адвокатите на молителя, както в България, така и в
Америка, да се подобрят отношенията, но молителят е отказал, като е
заявил, че „предпочита да действа по Хагската конвенция". Според
свидетелката детето познава баща си от снимка. л Свидетелката Стойнова работи с ответницата от четири години и установява,
"^ че откакто детето е в България бащата не е търсил контакт с него, не е
пращал
подаръци на сина си, включително и за рождените му дни. Провеждал е
телефонни разговори на служебния им телефон, като е искал правно
съдействие относно издръжката на детето. Не е чувала майката да говори
на детето против бащата. Впечатленията й са, че ответницата не би искала
да попречи и възпрепятства виждането на детето с бащата. Съдът
кредитира свидетелските показания, доколкото са резултат на лични
впечатления и възприятия, но отчита и евентуалната заинтересованост на
тези свидетели, които са в близки родствени връзки със страните по
делото.
По делото са приети Медицински протокол №18 от 07.07.2009 г. на ЛКК, видно от който детето страда от хранителна алергия
Като
доказателства са приети Удостоверение на СДВР, Сектор „БДС" от
25.03.2010 г., от което се установява, че Христо Любомиров Петров е
излязъл от страната на 21.06.2010 г. и Заповед №ЯЗ - 243 от 19.02.2008
г. на {-У Директора на ОДП - Велико Търново, с която
на Христо Любомиров Петров е наложена принудителна административна мярка
по чл.75, т.4 от Закона за българските документи за самоличност „да не
се разреши напускане на страната /да се откаже издаването на паспорт и
заместващите го документи до отпадане на основанието/.
Приети
са и многобройни други писмени доказателства, които съдът не обсъжда
подробно, тъй като с тях не се установяват факти, които са от съществено
значение за спора, но следва да бъдат взети предвид при преценката на
основателността на молбата.
При така установените обстоятелства съдът приема от правна страна следното:
Съдът
е сезиран с молба с правно основание чл.21 във вр. с чл.8 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
25.10.1980 г. /Хагската конвенция/, подадена от Христо Любомиров
Петров, в която е направено искане за организиране на ефективно
упражняване на правото му на лични отношения с неговия син Кристофър
Александър Петров, роден на 20.07.2003 г. във Форт Уейн, Индиана, САЩ от
брака му с Мила Георгиева Георгиева, българска гражданка, сключен на
09.07.2001 г. във Форт Уейн, Индиана, САЩ.
От
събраните по делото доказателства се установи, че детето има обичайно
местопребиваване в РБългария, където живее заедно с майката, без
противопоставяне на бащата, от м. май 2004 г., когато е било на 9
месеца. С влязло в сила на 11.04.2007 г. решение по гр.дело 1481/ 2005
г. на Районен съд В.Търново бракът между родителите на Кристофър
Александър Петров, като родителските права по отношение детето се
предоставят на майката Мила Георгиева, като на бащата Христо Петров се определя режим на лични отношения
с детето и той има право да го вижда и взема всяка първа и трета събота
и неделя на всеки месец от 8 ч. в събота до 20 ч. в неделя, както и 20
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. С Решение
на Районен съд Алън, Щата Индиана, САЩ по дело № 02С07-0804-ОК.-245 от
04. 08. 2008 г. бракоразводното решение на Великотърновски районен съд,
РБългария е признато в неговата цялост, включително по отношение на
упражняването на родителките права от майката и определения режим на
лични отношения на детето с бащата, с оглед на което позоваването на
молителя за упражняване на родителските права така, както са уредени в
предбрачното споразумение на съпрузите е неоснователно. В тази връзка
следва да се отбележи, че на молителя са изпратени книжата по
образуваното пред българския съд бракоразводно дело, но той е отказал да
ги получи, а при разглеждане на делото от американския съд е бил
представляван от адвокат, обстоятелства които опровергават твърдението
му, че не е знаел за развода и определения му режим на лични отношения с детето.
Установи
се от писмените и гласните доказателства по делото, че молителят се е
дезинтересирал от сина си и е неглижирал в продължение на повече от пет
години задължението си на родител - не се грижил за отглеждането,
развитието и здравето на детето, не е осигурявал средства за неговата
издръжка, не е осъществявал личен контакт със сина си, не го е
посещавал, когато е пребивавал в РБългария, не му е правил подаръци,
дори за рожденните дни и не е настоявал да му се изпращат негови снимки
по Интернет, дори това му е било досадно и неприятно. Вследствие на
поведението на молителя към настоящия момент за детето той е непознат
човек. В тази връзка социалните работници, видно от приетите по делото
социални доклади, са обсъдили необходимостта да се създаде положителна
нагласа в детето за баща му още преди първоначалните срещи помежду им,
като за целта са предложили работа с психолог. Вещото лице, изготвило
приетата по делото съдебно- психологическа експертиза, също е дало
заключение, че в най-добрия интерес на детето е то да има възможност за
контакти и с двамата си родители, но за да може да бъде осъществен
пълноценен контакт с бащата, би било нужно предварително да бъде
осигурена възможност за достатъчно продължителен адаптационен период на
едновременно общуване с двамата родители или с бащата и някой достатъчно
близък за детето човек.
От
събраните в хода на делото доказателства и от свидетелските показания,
подробно обсъдени в решението, се установи също, че: молителят знае
местоживеенето и адреса на майката и детето /посочени са вярно и точно
от него в молбата за съдействие/; знае и е ползвал за връзка с бившата
си съпруга нейния е-мейл адрес, който е актуален и към момента; знае стационарен телефон - домашен и по месторабота на Мила Георгиева, на които
се е обаждал, като в тази връзка следва да се има предвид, че дори
когато номера се променя по технически причини, автоматично е бил
оповестяван новия номер; не е бил възпрепятстван от майката по какъвто и
да било начин да упражнява ефективно определения с влязлото в сила
съдебно решение на българския съд, признато в неговата цялост от
американски съд, режим на лични отношения между него и детето.
С
оглед изложеното, съдът приема, че молителят не е имал основание да
иска съдействие за ефективно упражняване на правото му на лични
отношения с детето по реда на Хакската конвенция, тъй като той не е бил
възпрепястван по никакъв начин и от никого да реализира това свое право,
а доколкото чрез настоящия съдебен процес цели постигането на изгодни
за себе си правни последици, без да отчита интересите на детето, са
показателни исканията му, направени в Предложение за достъп от
20.06.2009 г., /предложението/, приложено към молбата.
В
т. 1 на предложението молителят е направил искане да бъде отменена
неправомерно наложената мярка върху задграничния му паспорт и забраната
да напуска пределите на Република България. Ангажирал е гласни
доказателства, за да установи, че това е причината да не може да
упражнява ефективо правото си на лични отношения с детето /св. Петрова и
св. Костадинов/. Анализирайки доказателствата по делото съдът приема
твърденията на молителя за неоснователни. Установи се, че принудителната
административна мярка му е наложена през 2008 г., тъй като не е
заплащал издръжка на детето за дълъг период от време, каквато възможност
е предвидена в българското законодателство. Заповедта не е оспорена от
него пред съд и е влязла в сила. Твърденията, че същата може да бъде
отменена само със съгласието на ответницата са несъстоятелни. Освен
това, както вече се посочи, молителят и преди налагането на тази
административна мярка не е упражнявал ефективно правото си на лични
отношения с детето, без никой да му е създавал пречки. Той е пребивавал в
страната, но не е пожелал да види сина си, въпреки настояването на
майката /становище на Христо Петров от м. април 2010 г./. Следва да се има предвид и обстоятелството, че не е от компетентността на
този съд да отменя заповед, с която е наложена принудителна
административна мярка и това е недопустимо в настоящия процес. По тези
съображения искането е неотносимо към настоящото производство.
Неотносими
към ефективното упражняване на правото на лични отношения на молителя с
детето, в какъвто смисъл той е поискал съдействие, на основание чл.21
от Хакската конвенция, са следните, посочени от него в предложението
мерки: да бъде потърсена отговорност на органа, поискал налагането на
административната мярка, ако тя е била у наложена неправомерно /т.2/; да бъде компенсиран за пропуснатата
възможност
да посещава сина си в България през всичките тези години, като това
бъде взето под внимание при определяне режима на виждане в бъдеще /т.З/;
да бъде задължена майката, в случай че се върне в САЩ, да се върне в
Форт Уейн - Индиана, за да се уредят в местен съд родителските права и
задължения, според законите на САЩ /т. 10/; дава съгласието си Кристофър
да напуска пределите на България само, когато ще го посещава в САЩ, за
времето което ще му бъде определено /т.11/.
Няма
съмнение и от представените по делото социални доклади се установява,
че българските органи за защита правата на детето ще укажат необходимата
професионална помощ, така че да бъде въведен бащата в живота на сина му
Кристофър, без това да навреди на неговия емоционален статус, каквото е
искането по т.4 от предложението, като за целта е предложена и работа с
психолог. По тези съображения е неоснователно искането на молителя за
съдействие, на основание чл.21 от Хакската Ч**г конвенция.
Искането
по т.5 от предложението - да бъде предоставена възможност на молителя
да контактува с Кристофър по телефона за негова сметка по 1 час на ден и
да може да упражнява това право стриктно като времетраене и
задължително всеки ден, съдът приема за неадекватна мярка, която да
осигурява ефективното упражняване на правото на лични отношения на
бащата с детето, още повече, че това не е в интерес на детето. Сам
молителят посочва, че „ 1 час разговор с едно дете всеки ден би станал
за него досаден и понякога невъзможен". Освен това, тази мярка той е
предложил да бъде приложена „по принцип, за да не предизвиква бъдещи
съдебни спорове и недоразумения". Прави впечатление, че бащата иска да
провежда разговорите със сина си между 19:00 и 20:00 часа българско
време, когато за него е удобно, тъй като е в обедна почивка, като не
отчита обстоятелството, че
детето, с оглед възрастта му, по същото време вечеря и се приготвя за
сън. По тези съображения е неоснователно искането на молителя за
съдействие, на основание чл.21 от Хакската конвенция. Допълнително може
да се посочи, че на молителя е известен стационарният телефон, на който
може да се обажда на сина си /записан и в съдебен протокол по делото/,
като не се събраха доказателства, че бащата е възпрепятстван от някого
да говори с детето по този телефон.
Направеното
искане в предложението - да бъдат предоставени на молителя телефони за
връзка с учителите от детските градини и училищата, които синът му
посещава /т.6/ съдът не следва да уважи, тъй като няма правомощието да
задължи учителите на детето да контактуват с баща му, както и да
предоставя телефоните им на молителя.
Неподходящо, с оглед възрастта на детето, е и направеното искане в т-7
на предложението да бъде предоставена възможност на молителя да
контактува с детето чрез интернет, чрез е-мейли или чрез аудио програми
от рода на Скайп, поради което съдът не следва да го уважи.
Искането
по т.8 на предложението - съдът да разпореди детето да посещава
молителя в САЩ за период от два месеца през лятната ваканция, като
бащата ще поеме разноските по пътуването, съдът приема за неподходящо, с
оглед възрастта на Кристофър, здравословното му състояние и
обстоятелството, че детето към настоящия момент не е виждало баща си и
не го познава, като причина за това, както вече беше посочено, е
неглижиране на задълженията на молителя като родител. В тази връзка
следва да се отчетат препоръките, дадени в социалните доклади и
заключението на съдебно-психологическата експертиза, приети като
доказателства по делото, според които, за да може да бъде осъществен
пълноценен контакт на детето с баща, е необходим период от време - срещи в
гр. В. Търново между детето и баща му в присъствието на майката или
друг значим човек за него, като вещото лице счита, че ентуалното
изпращане на Кристофър в САЩ при баща му, без предварителен адаптационен
период и/или без присъствието на близък нему човек, би изложило на
неоправдан риск неукрепналата детска психика. Прави впечатление също, че
молителят в предложението посочва, че ще може да упражнява това право
„в зависимост от финансовите си възможности" и ако не може да доведе
Кристофър в САЩ, но може той да посети България, иска да му бъде
предоставено право да взима детето при себе си в София през лятната
ваканция за два месеца, но в същото време поддържа, че е нереално да
пребивава два месеца в страната, тъй като има само 15 дни отпуска.
Следва да се посочи, че с оглед определения от съда режим на лични
отношения на бащата с детето той има право да го взема 20 дни през
лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск. По тези съображения е неоснователно
искането за съдействие, на основание чл.21 от Хакската конвенция.
Искането
в т. 10 на предложението - да бъде задължена майката да информира
молителя за адреса на местоживеене на Кристофър, както и да посочи
валиден е-мейл за връзка, на който да обменят въпроси и информация за
сина им, включително и снимки, също е неоснователно. От доказателствата
по делото безспорно е установено, че детето от 2004 г. живее на адреса
на родителите на майката, никога не го е променяло и той е известен на
бащата, а също така и майката не е променяла своя е-мейл, същият е
известен на молителя и по него му е изпращана снимка на детето.
С
оглед изложените мотиви и като се съобрази с основния принцип на
Хагската конвенцията - да бъдат защитени интересите на детето, съдът
приема, че молбата на Христо Любомиров Петров, с българско и американско
гражданство, с правно основание чл. 21 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980
г. /Хагската конвенция/, следва да се отхвърли.
На
основание чл. 78, ал.З от ГПК молителят следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 550
/петстотин и петдесет/ лева, представляващи, съгласно представения
списък на направените разноски, заплатено адвокатско възнаграждение и
възнагражение на вещото лице.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ХРИСТО ЛЮБОМИРОВ ПЕТРОВ - български
и американски гражданин, постъпила чрез Министерство на правосъдието на
РБългария - централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
25.10.1980 г. /Хагската конвенция/, с която е направено искане за
организиране на ефективното упражняване на правото на лични отношения на молителя с неговия син Кристофър Александър Христов Петров.
ОСЪЖДА ХРИСТО
ЛЮБОМИРОВ ПЕТРОВ да заплати, на основание чл. 78, ал.З от ГПК, на МИЛА
ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ЕГН <>, жив. гр. Велико Търново, ж.к.
Бузлуджа, ул. „Деню Чоканов" №5. вх. „Б", ап.15, разноски по делото в
размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева .
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Няма коментари:
Публикуване на коментар