Предложение за достъп

Предложение за достъп до синът ми Кристофър според ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, подадено до Българските Централни Власти чрез Държавния Департамент на САЩ на 23 Март 2009г. и

 

допълнено на 06-22-2009 

 

Предложение за Достъп

Преди да кажа как бих желал да осъществявам персонален контакт със сина ми бих искал да изложа следните факти:

1. Аз нямам финансови възможности  да прелитам океана всяка първа и трета седмица от месеца, за да упражнявам правото ми на личен контакт със сина ми Кристофър, както това е определено от българския съд. Правото ми на личен контакт не е съобразено с факта, че живея постоянно в САЩ от 11 години, че съм гражданин на САЩ и че моята годишна отпуска е 15 дни.

1. Мила Георгиева е гражданин на САЩ и като такава, тя е длъжна да се съобразява както с българските закони, така и с законите на САЩ. До момента Мила Георгиева задържа сина ми Кристофър в България, както се съобразява само и единствено с законите в България.
   Преди Мила Георгиева да реши  да остане в България, заедно с сина ми Кристофър, тя не е предприемала никакви стъпки пред съдебните власти в САЩ, за да узакони това свое намерение. С това Мила Георгиева е нарушила редица закони на щата Индиана, както и федерални закони. Един федералните закони е International Parental Kidnapping Crime Act ot 1993г. По силата на този закон, всеки който изведе дете от САЩ (което е било в САЩ) извън САЩ, с намерение да пречи на законно упражняване на родителски права, ще бъде глобен според този закон или осъден на не повече от 3 години затвор или двете заедно.

1. След като Българският съд е издал решението за прекратяването на брака на 22 Март 2007, Мила Георгиева не е предприела необходимите правни стъпки, за да узакони разтрогването на брака ни на територията на САЩ.  Брак, който е скючен в САЩ. Аз също не бях уведомен по надлежден ред за разтрогването на брака, въпреки че постоянният ми адрес тук е добре известен. Българските съдебни власти също не са правили опит по надлежден ред да уведомят съдебните власти в САЩ за решението си.
   След като узнах случайно за факта на развода, аз предприех мерки пред съдебните власти в Форт Уейн - Индиана, за узаконяване на развода тук. Мерки, които ми струваха много усилия, нерви и финансови разходи.

1. На 7 Април 2008 бях принуден да заведа отново дело за развод между мен и Мила Георгиева. На това дело бях представляван от адвокат. Мила беше надлежно призована и също беше представена от адвокат. Моят адвокат  заяви, че решението за развод от България е невалидно и отказа да го представи пред съда като факт или доказателство при подаването на молбата за разтрогване на брака. Адвокатът на Мила Георгиева от своя страна заяви, че развода от България е валиден документ. Факт с който аз бях съгласен. Единствените ми възражения бяха относно частта отнасяща се до моите родителски права и режим на лични контакти със сина ми. Аз не бях съгласен и с факта, че делото за развод се проведе в България и поради това отказах да присъствувам на него. Решението си координирах с Държавния Департамент на САЩ. Ако разводът беше осъществен на територията на САЩ, аз щях да имам контакти със сина ми, които всеки родител получава тук при подобен случай. Никога нямаше да допусна синът ми да живее в България. Ще завърша с решението на съда в САЩ. То е много кратко.

”Съдът уважава развода на районен съд Велико Търново, Република България”

С това решение съдът отказа да определи, дали Мила Георгиева е нарушила законите на САЩ. Съдът пренебрегна представените от мен факти , че аз не мога да упражнявам правата си  на лични контакти със сина ми, така както те са определени от Българския съд, понеже ако го посетя в България аз няма да мога да се върна обратно в САЩ.
Съдът пренебрегна твърдението ми, че Мила Георгиева отказва да ми дава право да осъществявам дори телефонен контакт със Кристофър.
Съдът не определи режим на виждане и контакт със сина ми Кристофър, при условие че той и Мила Георгиева се върнат на територията на САЩ. Права, които всеки родител получава в САЩ в случай на развод.
Въпреки подадената от мен молба, съдът не издаде декларация за родителските ми права, за времето когато Мила неправомерно е задържала сина ми в България. Тази декларация се изискваше от Държавния Департамент на САЩ за подаване на молба за достъп до сина ми Кристофър според Хагската Конвенция.

1. На 8 Февруари 2008 майка ми получи призовка за мен от областна дирекция на полиция Велико Търново. Бях известен че дължа сума в големи размери. Наложена ми е принудителна административна мярка по член  76 точка 3от Закона за Българските Документи за Самоличност (ЗБДС) във връзка изпълнително дело, задълженията по който са в големи размери. Самата заповед, с причините за налагането на тази мярка, както и това кога точно е била наложена до ден днешен не съм виждал. Не знам кой е органът и лицето наложило мярката. Това което знам, е че тя е наложена по постъпило искане от ЧСИ Мария Глушкова. Вднага след получаването на призовката се свързах с офиса на ЧСИ Мария Глушкова. Наложи се майка ми да посети лично ЧСИ Мария Глушкова, за да получи инфорамция за съществото на иска. Оказа се че е за дължима издръжка за сина ми. Поради това че дълго време не съм бил уведомен за настъпипия развод, аз не съм изплащал тази издръжка. След около седмица сумата беше напълно изплатена. Общата изпалтена сума по иска, заедно лихвите и таксите за ЧСИ бяха 2825.26 лв. Според параграф 1 т.5 от Допълнителните разпоредби на закона за ЗБДС,  парични задължения в големи размери са тези, които надхвърлят 5000лв. Аз твърдя, че мярката  е била наложена неправомерно, поради факта съм дължал по-малко от 2825.26лв, а закона изисква сумата да бъде над 5000лв. за да бъде наложена мярката.
   До настоящия момент аз съм изплатил всички дължими суми и редовно плащам наложената ми издръжка. Наех адвокат Пламен Червенков от Велико Търново с цел той да предприеме необходимите действия за отмяна на така наложената мярка по ЗБДС. Независимо от неговите действия, мярката продължава да е в сила.

5. По смисъла на член 75 т.4  от ЗБДС не се разрешава напускане на страната, и не се издават паспорти и заместващи ги документи на лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина.
По смисъла на този закон, аз съм длъжен да обезпеча издръжка на Кристофър за периода докато той навърши 18 години. За мен това означава, че ако се върна в България, за да упражня правото си на личен контакт със сина ми, аз няма да мога да се върна в САЩ, където е моето постоянно местожителство, месторабота и гражданство, докато не изплатя издръжката за 12 години напред наведнъж. Аз не разполагам с движими и недвижими имоти в България, за да предоставя обезпечение.

По силата на неправомерно наложента забрана върху пасторта ми, както и по силата на горепосочения член от закона аз смятам, че правото ми на контакти със сина ми е нарушено и на практика неизпълнимо.

Правата ми са нарушени, както в България, така и в САЩ поради това, че съдебните власти на САЩ са уважили и продължават да уважават решенията на Българския съд относно режима на  контакти със сина ми. Съдебните органи на САЩ  отказват да приложат собствената си законова уредба в защита на моите родителски права, осланяйки се единствено на Българската законова уредба.

Изискванията на българското законодателство нарушават моето човешко право на избор да живея в страната в която искам, както и правото ми свободно да напускам и да се връщам в страната където е моето постоянно местожителство. В случая това е САЩ. Това са права записни във Всеобщата Декларация за Правата на Човека - член 13 т.1 & т.2.

Бих искал да цитирам закон на щата Индиана (IC 31-21-1-3) Sec. 3 (c)

Родителски права определени от друга държава могат да не бъдат зачетени, ако тази държава не спазва принципите на човешките права.

При така изложените факти аз твърдя, че на мен ми се отказва да упражнявам правото ми на личен контакт със сина ми както в България, така и САЩ.

Апелирам съответните федерални и щатски съдебни органи в САЩ да преразгледат решението си по отношение на определянето на моите родителски права на територията на САЩ. Моля да бъде приложено законодателстото на САЩ и по този начин де бъдат защитени, както моите права, така и тези на сина ми Кристофър, като граждани на САЩ.

Във връзка с това моля да бъде взет под внимание подобен случай от съдебната практика на САЩ а именно: 110 F.3d 873, 65 USLW 2695

САЩ срещу Ахмед Амер, No.298, Docket 96-1181 от 26-Март-1997.

Прилагам кратко изложение от това дело. (Вижте приложеното изложение по случая) Превод на български не прилагам, защото това че е случай от съдебната практика на САЩ и не касае българското законодателство.

Във връзка с гореизложените факти предлагам:

1. Да бъде отменена неправомерно наложената мярка върху задграничния ми паспорт и забраната да напускам пределите на република България .

Тази мярка осуетява правото ми на контакти със сина ми в случай че се върна в България.

1. Mоля да бъде потърсена отговорност на органът поискал налагането на админсистративната мярка, ако тя е била наложена неправомерно. С това си действие, този орган умишлено е лишил синът ми от правото му да контактува с мен. Действие, което може да има емоционални последствия върху Кристофър за цял живот.
   
2. Моля да бъда компесиран за пропуснатата възможност да посещавам синът ми в България през всичките тези години. Моля това бъде взето под внимание при определяне режима на виждане в бъдеще.
   
3. Моля бългаските органи за защита правата на детето да укажат необходимата професионална помощ, така че аз да бъда въведен като баща в животa сина ми Кристофър, без това да навреди на неговия емоционален статус.

1. Моля да ми бъде предоставена възможност да контактувам с Кристофър по телефона за моя сметка. Моля да ми бъде дадено правото да говоря с него по 1 час на ден. Разбирам, че  няма да мога да  уражнявам това мое право стриктно като времетране и задължително всеки ден. Осъзнавам че времетраенето на всеки разговор може да бъде по-кратко, но моля това право да ми бъде дадено по принцип, за да не предизвиква бъдещи съдебни спорове и недоразумения. Разбирам че 1 час разговор с едно дете всеки ден би станал за него досаден и понякога невъзможен.
   Мога да говоря през седмицата между 19:00 и 20:00 часа българско време, когато за мен тук е обедна почивка. През съботни  и неделни дни такъв телефонен контакт може да става в удобно за Кристофър и Мила Георгиева време, като за това бихме могли да се разбираме предварително. Бих желал да се обаждам до стационарен ( не до мобилен) телефон, подсигурен от Мила Георгиева.

1. Желая при нужада да мога да контактувам по телефона с учители от детските градини и училищата, които синът ми посещава, както и със самия него в случай на нужда. Разговорите ще бъдат за моя сметка. Искам да имам правата да контактувам с учителите на сина ми така, както и неговата майка.

1. Когато възрастта и уменията на Кристофър позволяват, бих желал да контактувам с него чрез интернет, чрез е-мейли или контакти чрез аудио програми от рода на Скайп.

1. Бих желал синът ми да ме посещава в САЩ за период от два месеца през лятната ваканция. Разноските по пътуването до САЩ ще поемам аз . Моля да бъде взето под внимание, че аз нямам възможност да го виждам през цялата година , както и това че до шестата му година той не е имал възможност да контактува с мен. Времето прекарано в САЩ би дало възможност той да се запознае със страната в която е роден, страната на която е гражданин, нейната култура и традиции. В дома ми в САЩ живее и неговата сестра Диана Петрова, която той също така не познава. Всяка година правото синът ми да ме посещава ще мога да упражнявам в зависимост от от финансовите ми възможности. Ако не мога да доведа  Кристофър в САЩ, но мога аз да посетя България, искам да имам правото да го взимам при мен в София през лятната ваканция за 2 месеца. Два месеца прекарани в България за мен са нереални, поради факта че имам само 15 дни отпуска, но бих желал те да ми бъдат предоставени като мое право.
   
2. Моля Мила Георгиева да бъде задължена да ме информира за адреса на местоживеене на Кристофър, както и да посочи валиден е-мейл за връзка, на който да обменяме въпроси и информация за сина ни, включително и снимки.

1. В случай че Мила Георгиева се върне в САЩ, бих желал тя да бъде задължена да се върне в Форт Уейн - Индиана, за да уредим в местен съд,  нашите родителски права и задължения, според законите на САЩ. Това е градът и щатът, в който живея , градът в които е роден Кристофър и градът в който Мила Георгиева отказва да се върне нашия син, въпреки моите настоявания.

1.  Давам съгласието си Кристофър да напуска пределите на България само, когато ще ме посещава в САЩ, за времето което ще ми бъде определено.

Христо Петров

20 Юни 2009