Тук можете да прочетете:
1. Протокол от заседанието на съда по Хагската Конвенция за международно отвличане на деца от 8-Март-2010г
2. Становище на Веселка Коева, адвокат на Мила Георгиева
Мила Георгиева е сестра на ЧСИ Виктор Георгиев - юрист с висок морал и чувство за отговорност... и Мила работи в неговия офис...
3. Отговора ми (Становище ) във връзка с казаното по време на заседанието от 8 Март.
4. Молбата ми до Съдията по делото във връзка с изискваното становище от Социалните служби на САЩ.
5. Становище на дъщеря ми Диана Петрова.
6. Становище на българската общност в Форт Уейн.
7. Писмо от фирмата в която работя.
8. Декларация на Виолета Иванова за проведен пред нея разговор с ЧСИ Виктор Георгиев.
Протокол от заседанието на 9 Март 2010г :
Протокол
Град София, 08 март 2010 година СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ в състав, в публичното си съдебно заседание на 08.03.20 в състав:
ПРЕДСЕДДГЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА Секретар: Теменужка Величкова
Спожи за разглеждане докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 7235 по описа за 2009 година. На именното повикване в 13.55 часа се явиха:
ЗА МОЛИТЕЛЯ, редовно призован чрез МП, явява се мл. юрист. РЪТАРОВА. която представя пълномощно.
ОТВЕТНИЦАТА по молбата МИЛА ГЕОРГИЕВА, редовно призована се явява лично с адв. КОЕВА с пълномощно представено днес
ЗА СГП се явява прокурор БАЛЕВ.
АСП ДСП - Велико Търново, редовно призовани не изпращат представител.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото. СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА определение на САС по ч.гр.д 3000/09 г на САС, с което е отменено определение на СГС 6 бр. състав и е върнато същото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ДОКЛАДВА молба от МП от 27.07.09 г. с приложени към нея писмени доказателства с искане за защита по чл. 21 от Хагската конвенция
ДОКЛАДВА становище на ответната страна с приложени към нея писмени доказателства
ЮРИСТ РЪТАРОВА:
Поддържаме молбата Молителят в молбата си до нас за съдействие твърди,
че ответницата възпрепятства упражняването на родителските права.
Твърденията на молителя са. че няма телефон, на който да се свърже с
детето, не му се изпращат снимки и няма никакъв контакт и това е резултат на възпрепятстване от страна на ответницата.
По
отношение на неговото искане молителят е приложел две писма с
предложение за достъп. Желанието на молителя е това. което е от т 2 до т.7
- телефон
за негова сметка, телефон на учителите в детската градина която
посещава детето, контакт чрез интернет, е-мейл аудио програма, както и
посещение а САЩ от писмото от 20.06.09 г.
Във
връзка със социалния доклад за условията, при който живее молителя в
случай на евентуално разрешение от съда за пребиваване на детето в САЩ,
моля, да ми дадете възможност да взема становището на молителя и да
представя евентуално социален доклад, изготвен or съответната американска служба.
АДВ КОЕВА:
Считам, че молбата на МП е нередовна, тъй като от съдържанието не става
ясно дали МП я е подало като централен орган по смисъла на Хагската
конвенция или като представител на молителя. Днес разбрахме, че те са
подали молбата, като представители на Христо Петров. В самата молба няма
петитум, не е формулирано точно и ясно какво иска МП в качеството
на представител на бившия съпруг на ответницата. Недопустимо е да бъде
извършено препращане към писма на молителя, в които се съдържат не едно
или две. а множество искания, голяма част от които са недопустими . МП
няма основание да образува производство. Не може по този начин да бъде
занимаван съда с неясна молба и майката да бъде поставена в такова
положение. Телефонът на ответницата е известен на молителя Христо
Петров.
ОТВЕТНИЦАТА: Съобщавам телефона, на който се намира дома, в който живее детето – < не се чете > - Велико Търново. Имам емейл адрес и скайп.
От 2004 г молителя не е посещавал България, доколкото ми е известно.
ЮРИСT РЪТАРОВА:
Молителят е подал до нас молба по образец за упражняване право на лични
отношения. Превели сме текстът, както е в молбата това, което сме
получили сме го превели. Към тази молба и формуляр има тези писма.
Твърденията на молителя са. че няма никакъв контакт с детето.Считаме, че
съда следва да определи нов режим на виждане. Не мога да кажа дали през
процесният период и след 2004 г и към настоящият момент молителят е посещавал България.
ПРОУКРОРЪТ:
Считам, че по делото не са представени писмени доказателства, затова че
са възпрепятствани личните контакти на молителя с детето и считам, че
същия следва па представи тези доказателства. Необходимо е да бъде
приложен социален доклад за лицето Христо Петров. Считам, че следва да
се изиска информация от Дирекция „Миграция", защо е било наложена
забрана да напуска Българя лицето Христо Петров.
АДВ КОЕВА: За да не се осъществи контакта единствената причина е бащата, който от 2004 г
не се е обадил на детето и не го е посетил в България. Ще представя
доказателства, че той е отказал такава среща. Представям становище с
препис за другата страна Твърдя, че молбата на ищеца е нередовна.
Представям бракоразводно решение на Великотърновския съд. Моля, да се
изиска гр. дело № 1481/05 с на Великотърновския съд.
Първоначално в Америка е анонсирано производство за привременни мерки и
във връзка със становището на доверител ката ми, адвоката е представил
съдебното решение на Великотърновският PC и което решение е признато.
Представям предбрачното споразумение с превод на т.7-д Твърденията ни са, че приложения превод към молбата не е коректен.
Представям медицински протокол за заболяване на детето, писмо от МВнР,
констативен протокол от нотариус, към който се прилагат две писма от
електронната поща на молителя, с което установяваме, че молителя знае
емейла на доверителката ми - <не се чете >. Моля,
да ни дадете възможност да доведем двама души свидетели, затова че
молителя не е правил опит да контактува с детето и майката не
препятствала срещите.
Моля, да допуснете съдебно-психологична експертиза с въпроси, които съм поставила в това становище.
Детето е било на 9 месеца,
откакто бащата не го е виждал. Бащата е непознат човек за това дете.
Без да се запознае с детето в присъствието на майката не е възможно
детето да бъде изведено от страната Детето е болно от хранителна
алергия, на специален режим на хранене е
В случай, че назначите вещо лице психолог ще доведем детето в София.
СЪДЪТ, отлага далото за 19.04.10 r or 14.30 часа, за която дата страните призовани.
Да се издаде препис от протокола за страните. Протоколът изготвен в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
СЕКРЕТАР.
С ТА Н О В И Щ Е
От ВЕСЕЛКА ИЛИЕВА КОЕВА - адвокат от гр.В.Търново, ул."България"№ 1, в качеството на пълномощник на МИЛА ГЕОРГЕВА ГЕОРГИЕВА от гр.В.Търново, по гр.дело 7235/2009 г. на VI-ти брачен състав на СГС, насрочено за 8.03.2010 г.13.30 ч.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СЪДИЯ,
От името на доверителката си оспорвам подадената от Министерството на правосъдието молба по следните съображения:
1. Не е ясно дали молбата е подадена от Министерството на правосъдието, като пълномощник на бившия съпруг на доверителката ми -Христо Петров или служебно от централния орган в рамките на правомощията му по чл. 7 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца. От една страна, видно от молбата, към нея има приложено
пълномощно по чл. 28 от
конвенцията, което означава, че МП действа за сметка на молителя, а от
друга страна този факт не е посочен в адресната част и в изложението на молбата. Самата молба няма петитум и не е ясно какво искане е отправено към съда. Изясняването на въпроса как
действа МП- служебно или като пълномощник на Христо Петров и ясното
формулиране на искането към съда е от съществено значение за
организиране на защитата на ответницата, тъй като е налице сериозно
противоречие между изложеното и поисканото от Христо Петров в писмата му
, вкл. т.нар. предложение за Достъп и изложеното в молбата на Министерството.
С оглед изложеното Ви моля да задължите молителя -Министерство
на правосъдието да уточни дали действа като пълномощник на Христо
Петров или не и в какво се състои искането, отправено до съда.
2. В конкретния случай не са налице основания за прилагане на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличаме на деца, ратифицирана и в сила за Р България от 1.08.2003 г. и
Централният орган по чл. б от конвенцията в лицето на Министерството на
правосъдието не е имало основание да подаде за организиране на
ефективно упражняване на правото на лични отношения на бившия съпруг на
ответницата със сина им Кристофър Александър Петров.
На първо място, в случая няма незаконно задържане на за да е приложима конвенцията. Детето Кристофър Александър Петров намира в Р България от
м.май 2004 г.,със съгласието на неговия баща Христо Петров, който е
бивш съпруг на ответницата. От 2004 г. до днес детето живее в България и
тук е обичайното му местопребиваване. Родителските права върху детето
са предоставени на майката с решението по бракоразводното дело гр.дело
1481/ 2005 г. на Великотърновски районен съд, като за бащата е определен
режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца и 20 дни през лятото. Не отговаря на истината, че бившият съпруг
на доверителката не бил уведомен за делото в България. Освен, че тя лично
го е уведомила за заведеното дело., съдът изпрати призовка в САЩ на
адреса, на който е живяло семейството, но Христо Петров отказа да я
получи, за което от Генералното консулство на Р България в Чикаго беше
изпратено писмо до Министерството на външните работи на Р България. При
удостоверения отказ от получаване на призовката, съдът призова ответника
чрез "Държавен вестник" и на проведените заседания той беше
представляван от назначен служебен адвокат.
Обстоятелството, че Христо Петров е знаел за заведеното бракоразводно
дело, се признава от него в негови изказвания на личния му сайт и във
форум в Lexbg, за което доверителката ми е приложила нотариално заверени
документи пред МП. Решението на българския съд е признато от
компетентния съд в САЩ, след като Христо Петров е предявил нов иск за
развод в Районния съд в гр.Форт Уейн, район Алан, щата Индиана.
Решението на съда в САЩ е приложено по делото.
Делото за развод, съответно за предоставяне на родителските права върху
детето, е решено въз основа на българския закон, който към датата на
постановяване на решението не
предвижда възможност за уреждане на отношенията ни съгласно предбрачен
договор. Договорът, на който Христо Петров се позовава, не е взет
предвид и от американския съд, който без каквито и да е резерви е приел решението на българския съд. При това положение,
предбрачният договор не може да служи като основание на Христо Петров
да иска контакт с детето въз основа на неговите разпоредби, тъй като в сила е съдебното решение. Освен това, представеният от Христо Петров превод на предбрачния договор в частта на чл. 6 г, не е коректен и не отразява точно споразумението на страните.
Обстоятелството, че Христо Петров не е съгласен с решението нито на
българския, нито на американския съд по отношение родителските права на
детето и режима на лични отношения, не означава, че детето се задържа
незаконно в България. Детето живее в България въз основа на съдебно
решение на българския съд, признато от съда в гр.Форт Уейн, район Алан,
щата Индиана, САЩ.
На второ място, ответницата никога не е препятствала личнит отношения между детето и неговия баща, за да се налага постановявано н мерки на основание Хагската конвенция. Това, че молителят не е контактувал с детето, се дължи изключително на неговото поведение. От
м. май 2004 г. от когато детето е в България до днес, Христо Петров не е
виждал детето. Тогава то е било на девет месеца и на практика не
познава баща си. Нито веднъж Христо Петров не се е възползвал от
определения му от съд режим за лични отношения. Въпреки, че знае адреса и
телефона на майката /тя живее в дома на родителите си в гр.В.Търново и
никога не се крила/, нито веднъж бившият й съпруг не е поискал да говори
с детето. Не му е изпращал подаръци за празниците. Първоначално не е
изплащал издръжка, а впоследствие, след предприети от доверителката ми
принудителни действия, изпраща издръжката чрез майка си, която живее в
гр.София. Нито веднъж молителят не се е обадил, за да попита как е
детето и от какво има нужда. За детето бащата е непознат човек и това се
дължи не на поведението на майката, а на нежеланието на бащата да
контактува със сина си.
Наложената на Христо Петров мярка по чл. 75 т.4 от Закона за
българските документи за самоличност се дължи на обстоятелството, че той
дълго време не е изплащал определената от съда издръжка за детето и
тази мярка не е пречка той да посещава България, за да се види със сина
си.
На трето място, исканията
на Христо Петров, изложени в т.нар. Предложение за достъп са
недопустими и по-голямата част от тях нямат нищо общо с режима на лични
отношения между него и детето. Съставът на СГС в настоящото производство
не е компетентен да "отменя наложената мярка върху задграничния
паспорт" на молителя, да "търси отговорност на органа, поискал
налагането на административната мярка", " да бъде въведен в живота на детето си от българските органи"/' да се дава възможност на молителя да контактува по телефона с учителите на детето",
да бъде задължена майката да се върна в гр.Форт Уейн" и др. Що се
отнася до поисканите от молителя мерки за контакт с детето по телефони и
чрез интернет, никой не го е препятствал да направи това, ако е имал желание.
Няма основание съдът да разпорежда детето да бъде изведено от България, за да може бащата да го вижда. При
определяне на мерки за лични контакти между детето и родителя, който не
упражнява родителските права, се вземат предвид основно интересите на
детето, а не удобството на родителя. Твърдението на бащата,
че няма финансова възможност да посещава детето в България, е в
противоречие с искането му, детето да бъде отведено в САЩ за негова
сметка.
На четвърто място,
извеждането на детето от България и изпращането му при бащата в САЩ, ще
подложи на сериозна опасност физическото и психическото му състояние.
Причината за това е, че детето което б момента е на б години, не познава баща си и причината за това е в бащата. Извеждането
на детето при непознат човек и в друга държава извън обичайното му
местопребиваване, далеч от хората, които познава, не е в негов интерес с
оглед възрастта му. Доверителката ми не се противопоставя да бъдат
осъществявани лични контакти между бащата и детето, но счита, че бащата
на този етап следва да осъществи същите в България, при позната за
детето обстановка, за да бъде запазено психичното му здраве.
Доказателства:
Моля
да назначите съдебно-психологична експертиза, като вещото лице, след
като осъществи контакт с детето да се произнесе дали съществува опасност
изпращането на детето в САЩ при неговия баща, да изложи на заплаха физическото или психическото му здраве.
Моля
да бъде дадена възможност на ответницата да доведе двама свидетели,
които ще установят, че детето не познава баща си и ме последният нито
веднъж откакто детето е в България не го е потърсил, нито се е опитал да
осъществи контакт с него.
С уважение:
Моят отговор на казаното по време на заседанието и становището на адвоката на Мила:
ДО
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
VI-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ
С Т А Н О В И Щ Е
от Христо Любомиров Петров
живущ на адрес:
3716 Marchfield Pl,
Fort Wayne, IN 46804
По гр. дело 7235/2009г на VI брачен състав на СГС, насрочено за
19 Април 2010г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СЪДИЯ,
Бих желал да направя следните уточнения и представя доказателства, че са
налице са следните основания за прилагане на Хагската Конвенция:
1. Кристофър в момента не живее в България с мое съгласие. Кристофър замина за
България през Май 2004 с мое съгласие да живее при родителите на Мила
до септември 2005г. Той замина заедно с Мила през май 2004г. През
септември 2004г Мила върна обратно в САЩ. През Май 2005г Мила замина
отново за България с цел през септември 2005 да се върне обратно заедно с
Кристофър за САЩ . Мила имаше закупен билет за връщане, информация за който прилагам. За целта дадох на Мила пълномощно. В това пълномощното изрично е написано, че става дума и за връщане. Освен това пълномощното
има и срок на действие, който съвпада с договореното време за връщане.
Това пълномощно се изисква задължително от българските гранични власти и
то не може да се прилага като доказателство, за съгласие от моя страна
Кристофър да живее в България след уговорения период.
Или
от септември 2004 до май 2005 аз и Мила живеехме на територията на САЩ,
а Кристофър остана в България, за да живее при баба си дядо си в
Търново без родителите си на територията на Р. България. Поради това не може да се твърди, че до септември 2005г. Р. България е била естественото и постоянно местожителство на Кристофър.
2. Никога
не съм твърдял че нямам имейл за контакт с Мила. Проблема е, че не
получавам информацията, която искам от нея по този имейл. Преди да
започне бракоразводното дело в България настоявах Мила и Кристофър да се
върнат в САЩ, където да се проведе бракоразводно дело при нейно
желание. Мила отказа. Прилагам имейл от 16 септември 2005г и от 25 август 2005г в подкрепа на това твърдение.
Преди
да започне бракоразводното дело в България предупредих Мила с имейли,
че съм във връзка с Държавния Департамент на САЩ и смятам да подам молба
за по Хагската конвенция за международно отвличане на деца. Мила отказа
да ми изпрати паспортните данни от американския паспорт на Кристофър,
поискани от Държавния Департамент на САЩ. До ден днешен тези данни не са
ми предадени. В имейла от 16 септември 2005г може да се прочете отказа на Мила.. Молбата ми да бъдат предадени тези данни се вижда от имейл от 15 Март 2006г, представен от Мила като доказателство.
Мила отказа да ми предаде данни за Кристофър в България, като неговото ЕГН и името на Кристофър според българските регистри. Молбата ми да бъдат предадени тези данни се вижда от представените от мен имейли, както и от имейл от 15 Март 2006г, представен от Мила като доказателство.
3. Окръжен Съд гр. Велико Търново е издал решение за развод на 22 март 2007г. Решението на съда е, че аз мога да посещавам детето си всяка първа и трета събота или неделя
на всеки месец, както да го взимам за 20 дни през лятото. Съдът е
знаел, че постоянното ми местожителство е в САЩ. Съдът не е взел под
внимание, че аз не мога да пътувам толкова често до България, за да
упражнявам това право. Разрешава се да го взимам за 20 дни през лятото,
но е пропуснато да се упомене, че мога да го взимам при мен в САЩ , където е роден Кристофър и където е моето постоянно местожителство. Вижда
се ясно, че установения режим за контакти е нереалистичен и
ограничителен. Малко са хората в САЩ, които могат да си позволят да
пътуват два пъти месечно през океана, за да упражняват правото на личен
контакт с децата си. Аз нямам финансов проблем да взимам Кристофър в САЩ
през лятото, но имам финансов проблем да пътувам два пъти в месеца до България, както е определено в режима за лични контакти от българския съд.
Мила не е правила опити да легализира развода ни от България в САЩ. Този брак е сключен на територията на САЩ. Поради това тя беше законно разведена в България и законно омъжена в САЩ за период от 1 година и 4 месеца считано от 22 Март 2007г до 4 Август 2008г.
4.
Адвокат Веселка Коева твърди, че аз не зачитам решението за развод на
съда от Велико Търново. Според нея това решение за развод е признато от
съда в Форт Уейн, щата Индиана, поради което не може да се твърди, че
Мила задържа Кристофър незаконно в България. Във връзка с това бих искал
да направя следните уточнения:
Решенията
на щатските и федерални власти са независими едно от друго. Всеки
отделен щат се подчинява на свои закони, но всички щати се подчиняват на
общи федерални закони. Поради тази причина, съдебно решение на щата
Индиана, може да бъде оспорено или незачетено от федералните власти на
САЩ, какъвто е Държавният Департамент на САЩ, ако са нарушени федерални
закони.
Ще
цитирам само един федерален закон "Закона за международно отвличане на
дете от родител" (International Parental Kidnapping Act)
Секция 1204 на този закон казва:
"Който
изведе дете от САЩ или задържа дете (което е било в САЩ) извън САЩ с
намерение да възпрепятства законно упражняване на родителки права, ще
бъде глобен според този закон или затворен за не повече от 3 години"
Или факт е, че става дума за отвличане по федералните закони на САЩ и това се признава от Държавния Департамент на САЩ с факта, че
е приета молбата ми за достъп по Хагската конвенция и е даден ход на
делото, независимо от решението на съда в Форт Уейн, щата Индиана.
Относно начина провеждане на делото за развод във Форт Уейн, Индиана бих жела да уточня следното:
През Април 2008г тук в САЩ се обърнах към адвокат с молба да легализира решението за развод от Българският съд тук в САЩ, като представих
легализиран препис на решението за развод от Окръжен Съд Велико
Търново. Поисках този адвокат да ми помогне да получа декларация от съда
за моите бащински права, по времето когато Мила е задържала против
волята ми Кристофър в България. Същата ми беше необходима за подаване на
молба за достъп до Кристофър по Хагската конвенция и се изискваше от
Държавния Департамент на САЩ. Този адвокат заяви, че решението на
Българския съд е легално и не може да бъде признато в САЩ. Препоръча ми
да подам молба за развод и аз се съгласих.
При
подаването на молбата за развод, този адвокат отказа да приложи като
факт решението за развод от България, с което той наруши закона на щата
Индиана, който изисква да бъдат предоставени такива документи. Прилагам
молбата за развод на този адвокат. Той не изясни факта, че Мила и синът
ми не се намират на територията на САЩ, и че Мила задържа Кристофър в
България без мое съгласие. Поради това, че съдията по делото не беше
уведомен за фактите, той издаде заповед Кристофър
да не бъде извеждан от щата Индиана, и нареди двамата с Мила да
преминем полудневен курс за разведени родители. Прилагам това нареждане.
Мила
беше редовно призована на делото и се яви с адвокат. Адвокатът на Мила
показа решението за развод от Окръжен Съд В. Търново и заяви, че това е
редовен документ за развод в САЩ
На
заседанието на съда, адвокатът на Мила заяви, че след като започна да
изплащам редовно издръжката си, Мила ще направи всичко възможно, за да
имам свободен достъп до Кристофър. Освен това, той каза, че Мила има намерение постепенно да въведе мен в живота на Кристофър и да осигури разговори по телефона.
Решението
на съдът във Форт Уейн щата Индиана беше, че приема без резерви
решението на Българския съд. Съдът не издаде Декларация за бащинските ми
права, които се изискваха от Държавния Департамент на САЩ.
5. Мила
не спази обещанието, направено чрез нейния адвокат пред съда в САЩ, че
ще премахне всички пречки да посещавам Кристофър в България ако редовно
изплащам издръжката си. Напротив, тя е подписала декларация,
че отказва да махне ПАМ по член 75 т.4 от ЗБДС и настоява издръжката да
бъде осигурена за периода през, който съм извън България. Прилагам подписната от Мила декларация.
Абсурдно
е твърдението, че не съм имал никаква пречка да посещавам Кристофър в
България всичките тези години. Аз имам наложена ПАМ по член 75 т.4 от
ЗБДС, по силата на която не мога да напускам пределите на България. Аз
съм двоен гражданин, с постоянно местожителство в САЩ от 12 години и
тази мярка е неприемлива за мен, при условие, че от няколко години
изплащам издръжката си. Аз нямам достъп до сина ми и причината за това е
Мила, която не желае ПАМ да бъде отменена.
Според
законите на САЩ всяко решение на съда за определен режим за лични
взаимоотношения, както и решение за родителски права, може да бъде
обжалвано и променено, въз основа на представени доказателства за
настъпили промени или при представяне на доказателства за нарушения на
определените според закона права.
6. Мила не спази обещанието си дадено чрез нейният адвокат в САЩ, че ще ми осигури телефонен контакт със Кристофър. Телефонният номер на Мила е бил променен, за което тя не ме е уведомила. Трябваше сам да проучвам кой е новият телефонен номер. С имейл от 30 Април 2008г, който прилагам, предупредих Мила, че искам да започна да разговарям с Кристофър по телефона. Прилагам разпечатка на обажданията ми до телефона на Мила. Обажданията са правени чрез www.VoipBusterPro.com. Тази фирма и до днес пази информацията за тези обаждания която може да бъде разпечатана.
6. Мила не спази обещанието си дадено чрез нейният адвокат в САЩ, че ще ми осигури телефонен контакт със Кристофър. Телефонният номер на Мила е бил променен, за което тя не ме е уведомила. Трябваше сам да проучвам кой е новият телефонен номер. С имейл от 30 Април 2008г, който прилагам, предупредих Мила, че искам да започна да разговарям с Кристофър по телефона. Прилагам разпечатка на обажданията ми до телефона на Мила. Обажданията са правени чрез www.VoipBusterPro.com. Тази фирма и до днес пази информацията за тези обаждания която може да бъде разпечатана.
Кристофър беше станал вече на възраст, на която беше възможно да се комуникира с него. Според законите на САЩ всеки родител може ДА НЕ упражнява
правото си на личен контакт, определен по съдебен ред, за неопределен
период от време. Но той има право по всяко време да го възстанови и това
не може да му бъде отказано, нито може да му се търси обяснение защо в
минало време не се е възползвал от правото си.
Опитах няколко
пъти да се обадя по телефона (062 675176) , но при всяко обаждане или
се затваряше или не се вдигаше. След няколко дни направих опит да се
обадя на Мила в офиса на брат и - ЧСИ Виктор Георгиев, където тя работи. Имам свидетел на това обаждане, за което прилагам нотариално заверена декалариция от него, която прилагам.
Мила вдигна телефона, но щом ме позна прекрати връзката. Веднага се
обадих отново и говорих със ЧСИ Виктор Георгиев. Обажданията могат да
бъдат потвърдени и от разпечатката от 7 Май 2008г , която прилагам, до
телефон (62)65-46-20 . Това е стария телефон на офиса на ЧСИ Виктор
Георгиев. Уведомих ЧСИ Виктор Георгиев, че записвам разговора ни. Той
отговори, че в неговия офис всички разговори се записват. Чувал съм, че
записан разговор при такова условие, може да се приеме като
доказателство от съда. Разговора може да бъде "свален" от интернет сайта
ми на адрес: http://hristopetrov.com/Documents/Viktor7may08all.zip
Моля
разговора да бъде приет като доказателство. ЧСИ Виктор Георгиев не
пожела да ми даде възможност да говоря със сестра му, която беше в
неговия офис, нито пък да я уведоми, че искам да говоря по със сина ми
по телефона. Казах му, че бих желал да предаде на Мила и родителите на
Мила, да не се крият, да не затварят слушалката или да блокират
телефонните ми обаждания. Разговора продължи около 10 мин ЧСИ Виктор
Георгиев ми препоръча да се обърна към адвокат.
7. Мила спря да ми изпраща снимки на Кристофър, може би от юли 2006г. Тогава написах гневен имейл с текст с подобно съдържане " защо ми изпращаш тези снимки ..."
не помня какво съм писал по-нататък. Кристофър беше на 3 години. Аз бях
раздразнен, че получавам само снимки, но сина ми не е тук при мен. Това
което исках да кажа е " аз не искам снимки - искам Кристофър да е тук
при мен". Но това удобно бе изтълкувано буквално, като нежелание да
получавам снимки. От третия му рожден ден аз не съм получавал снимки.
8.
Не съм изпращал подаръци имайки предвид как Мила пречи на контактите ми
с Кристофър. Сигурен съм, че дори да съм ги пращал, те или няма да му
бъдат давани или няма да му бъде казано от кого са. Имам подобен опит от
предишния ми брак. Но сега Кристофър е на възраст, която позволява да
контактува с мен и бих желал да контактувам с него и да мога му лично да
му предам какво мога и какво искам да направя за него. Според законите
на САЩ, това че до сега не съм контактувал с него не може да служи като
предпоставка контактите ми с него да бъдат ограничени в бъдеще.
9.
Адвокат Веселка Коева е представила нотариално заведени документи във
връзка с мои изказвания в личния ми сайт, както и мои изказвания в форум
в Lexbg, за което е приложила нотариално заверени документи. Заявявам,
че интернет сайта www.hristopetrov.com, както и форума в Lexbg - "Как да се запозная с моя син"
са мои. Сайта ми е активен почти две години и там съм написал, че не ми
се дава достъп до Кристофър и че не мога да говоря с него по телефона.
В становище, което прилагам,
ЧСИ Мария Глушкова наложила ПАМ по член 75 т.4, изпратено до мен през
Българското консулство в гр.Чикаго, като отговор във връзка с молба за
отмяна на ПАМ, също прави изявление във връзка с интернет сайта ми. Тя
също знае, че в интернет сайта си се оплаквам, че не да мога да говоря
със сина ми и нямам никакъв достъп до него. Със сигурност не само ЧСИ
Мария Глушкова знае за това. Нейният бизнес партньор, ЧСИ Виктор
Георгиев и неговата сестра Мила Георгиева, която работи за него, са
наясно с този факт. Прилагам справка за техните бизнес отношения.
Искам
да подчертая, че тримата са обвързани с роднински връзки и
професионални интереси. Те използват техните служебни позиции, статус и
връзки в Българската съдебна система, за да ме държат далеко от моя син.
Те са представители на Българската съдебна система и това което правят
представлява корупция. Използват служебното си положение за личен
интерес и целят, да не позволят на моя син да познава баща си, и да пречат на мен да осъществявам законното си право на контакти с моя син.
10. Според конституцията на Р. България:
Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Според Конвенцията за правата на детето ратифицирана от ВНС на 11,04,1991:
Детето,
чиито родители живеят в различни държави, ще има право да поддържа
лични отношения и преки контакти с двамата си родители, редовно, освен
при изключителни обстоятелства. За тази цел и в съответствие със
задържането на държавите - участнички и съгласно чл.9, ал.2 държавите -
участнички зачитат правото на детето или неговите/нейните родители да
напускат която и да е страна, включително собствената си, и да влизат в
своята собствена страна.
Правото
да напускат която и да е страна ще подлежи само на тези ограничения,
които са предписани от закона и които са необходими за защита на
националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал
или правата и свободите на други лица са съвместими с другите права,
признати в тази Конвенция.
Р.
България не е привела вътрешното си законодателство в съответствие с
подписаната Конвенция за правата на детето, по отношение на двойни
граждани, с постоянно местожителство извън територията на България.
Р.
България създава предпоставки за използване на този член от закона, за
да се пречи, на родители с двойно гражданство свободно да посещават
децата си в Р. България и свободно да се завръщат в страната в която
живеят.
Р.
България е създала изискване, което е в противоречие с поетите
ангажименти на Р. България, във връзка с подписната конвенция.
11. Член 75 т.4 от ЗБДС не е съобразен и с Декларацията за Правата на Човека Член 13 (1) и (2)
Член13
(1) Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
(2) Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Член13
(1) Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
(2) Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
12.
Адвокат Коева е споменала, че ще представи доказателства, че през 2004г
аз не съм се обадил на Кристофър, не съм го посетил в България и ще
представи доказателства за това. Струва ми се, че знам какви
доказателства ще бъдат представени и бих искал да дам предварително
пояснение.
През 2004г трябваше да замина за България, за да помогна да бъде направен ремонт на къщата на майка ми в София. За
целта бях закупил билет за самолет за отиване и връщане. Междувременно с
Мила взехме решение да изпратим Кристофър да живее при родителите на
Мила в България.
Мила
замина една седмица по-рано от мен за България, заедно с Кристофър и аз
ги изпратих на летището тук в САЩ. За мен това беше емоционална раздяла
с Кристофър. Знаех, че няма да го виждам повече от година.
Когато пристигнах в България трябваше да работя от 8
сутринта до 8 вечерта почти всеки ден. Трябваше да бъде подменена
дограмата на къщата. Ремонтът беше направен от мен, с помощта на вуйчо
ми и майка ми. Цялата къща беше изцяло пребоядисана и подновена. Всичко
това се случи само за 3 седмици. Работих неуморно и накрая бях безкрайно
изтощен.
През това време сме разговаряли с Мила по телефона. Тя ме попита дали ще отида в Търново, за да видя нея и Кристофър. Отговорих
че няма да мога, понеже имам много работа и съм много изтощен.
Последния ден преди да замина обратно за САЩ Мила дойде сама в София.
Заедно купихме неща за Кристофър. Дадох на Мила допълнително още $500.
Аз
се бях разделил с Кристофър само 4 седмици преди това. Бях настроен, че
няма да го видя повече от година. Трябва да се има предвид, че тогава
той е бил на около 10 месеца и не можеше да говори. Подобно посещение
при тази възраст би имало по-голямо значение за мен отколкото за него.
Аз не отидох, не защото не държа за него, или не го обичам, но защото
бях поел ангажимент да завърша мащабен и тежък ремонт.
Но,
ако Мила и родителите и желаеха, те можеха да ме посетят в София с
колата, която Мила беше закупила за тях. През септември 2004г Мила също
се прибра в САЩ, а Кристофър остана в България с баба си и дядо си. За
периода когато Кристофър живя в България оставихме пари на родителите на
Мила за разноските около Кристофър.
Не разбирам какво общо има събитие, станало през лятото на 2004г? Защо и как това трябва да се използва като доказателство за моята незаинтересованост към сина ми?
Аз обичам сина ми и не преставам да мисля за него всеки ден.
Христо Петров
Форт Уейн
4 Април 2010г
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
От Христо Любомиров Петров
Господин Съдия,
Бих желал да ви запозная с усилията които положих да получа доклад от Американските Социални служби за моето социално положение, което Вие сте изискали да получите. За целта отидох в съдебната палата на гр. Форт Уейн, за да разбера как мога да получа такъв доклад. Казах, че е поискан от Българските съдебни власти във връзка дело по Хагската конвенция. Никои не можа да ми отговори как мога да получа такъв доклад и кой може да го направи. Направих запитване и до представителката от Държавния Департамент отговаряща по моя случай, госпожа Алстън, как би могло да се изготви подобен доклад, но отговор не получих. Тогава се обадих на няколко неправителствени, частни организации като „Catholic Charithes”, “Lutheran Social Services” и “The villages”.
Казаха ми, че такива организации имат договорни отношения с щатските и федералните служби за изготвяне на подобни доклади за хора, които искат да осиновят дете. Казаха ми, че такъв доклад отнема месеци, тъй като такива „бъдещи” родители са пращани на специално организирани курсове за подготовка.
Казаха ми, че подобна преценка тук се прави от Съдията по делото, според обстоятелствата и представената информация. Поради това реших да събера информация, която да Ви представя и по този начин Вие да можете да отсъдите сам.
По семейно положение аз съм разведен. От септември 2005г до декември 2009г при мен живееше дъщеря ми от първия ми брак, Диана Петрова. От януари 2010г тя се премести на квартира в Индианополис, щата Индиана, където учи в колеж. Аз плащам вноските и за наем, отопление, осветление и храна. Поемам и част от разходите и по образованието.
От 2003г до днес живея в къщата, където живеехме заедно Мила Георгиева. Разликата от тогава и сега е, че вече заема за тази къща е изплатен. През това време съм правил поробения у дома и съм купувал нови мебели. От 2000г до момента работя в фирмата MSKTD & Associates Inc., като инженер проектант по отопление вентилация и климатична техника. Проектираме болници, университетски сгради, конгресни центрове, училища и др. Стандарта ми на живот от времето, когато Мила Георгиева живееше с мен и когато се роди синът ми Кристофър не се променил.
Не съм осъждан, не съм влизал в психиатрични заведения, нямам дори наложени глоби за превишена скорост по пътищата. В момента живея сам.
В подкрепа на моите думи Ви моля да премете следните документи подготвени за целта:
- информация за къщата в която живея, с приложени скици, данъчни документи и снимки.
- писмо от президента на фирмата в която работя.
- становище на дъщеря ми, Диана Петрова, с нейното мнение какъв баща съм аз.
- декларация от българската общност в Форт Уейн изготвена по моя молба във връзка със случая.
Надявам се тази информация да бъде достатъчна, за да може да се направи добра оценка, дали като родител мога да провеждам разговори по телефона със сина си, както и да го взимам при мен през лятната му ваканция.
Надявам се тази информация да бъде приета от Вас.
С уважение,
Христо Петров Форт Уейн,
6 Април 2010г
Становище на дъщеря ми Диана Петрова за това какъв баща съм аз ( на Англйски и Български като PDF файл:
Становище
Казвам
се Диана Христова Петрова. На 19 години съм. Моят баща е Христо
Любомиров Петров. В момента живея в Индианополис, щата Индиана, но до
преди три месеца живеех с баща ми в Форт Уейн. В момента уча в университета Индиана-Пърдю в гр. Индианополис и уча журнализъм.
Преместих
се в Форт Уейн на 14 годишна възраст, след като живях при майка ми в
България в продължение на 11 години, и в Лас Вегас в продължение на 3
години. Моите родители се разделиха когато бях на 3 години и официално
се разведоха когато бях на осем години. Аз живях с майка ми в Стара
Загора а баща ми в живееше в София. Баща ми
идваше от София в Стара Загора всеки месец, за да ме посети и отдели
време за мен и да бъде част от живота ми. Той редовно ми се обаждаше и
винаги беше заинтересован за мен и моето израстване. Той изплащаше за
мен издръжка всеки месец. Повечето от ваканциите прекарвах в София с него и с моите баба и дядо.
Въпреки че моите родители се разведоха и не се разбираха, баща ми не обиждаше майка ми по никакъв начин. Той
винаги казваше колко е важно да имам добри отношения с майка ми, да
оценявам това което тя прави за мен. Моята майка от своя страна, винаги
беше оскърбителна, когато
станеше дума за баща ми. Това ме накара да бъда на страната на баща ми
вместо на майка ми. Затова, когато имах възможност, пожелах да се
преместя да живея при баща ми в Форт Уейн.
Живея при баща ми от лятото на 2004г. Знам че не съм лесна заради силния си характер и ината си. Аз съм тинейджър,
и естествено съм импулсивна, драматична и крайно неразумна. Въпреки
това баща ми винаги се отнася с необикновено разбиране и търпение с мен.
Той почти не вика и винаги е спокоен, когато стигнем до разногласие.
Той е много ми помагаше, когато учех в гимназията. Винаги ми помагаше за
домашното по математика, понеже знанията ми по математика не бяха на
добри. Аз бях добра ученичка в училище и нямаше да бъда такава без
помощта на моите родители. Моят баща до сега плаща голяма част от
разходите за колежа ми. Аз съм втора година студентка и до сега имам
много малко заеми, поради неговата помощ. Той се грижеше за мен
финансово през последните 6 години. Винаги можех да си купувам каквото
ми е необходимо, понякога дори можех да си позволя неща от които може би
нямах нужда. Няма нещо от което
мога да се оплача, като става дума за това как моя баща се грижеше за
мен. Винаги имаше достатъчно храна в хладилника и наши дом беше винаги
топъл и приятен. Моят баща ремонтира няколко пъти къщата, за да я
направи по-хубава и удобна.
Аз
все още обичам майка си много и мисля за нейното благополучие. Факта,
че живея с моя баща, не влияе на моето отношение към майка ми. Тя е страхотен човек и винаги ще остане
за много важна за мен. Баща ми винаги ме окуражава да и се обаждам и да
държа връзка с нея. До ден днешен той не обижда майка ми, въпреки че аз
се преместих при него. Не съм виждала майка си вече година и половина,
защото тя скоро завърши второто си образование по Право и беше много
заета във връзка с това, аз пък съм заета с моето образование. Ние двете сме напълно заети
с учение, но все още се чуваме по телефона. Въпреки че майка ми не
плаща издръжка, тя плаща за моето здравно осигуряване, за което баща ми е
благодарен. Въпреки че майка ми никога не плащаше издръжка, баща ми
никога не мислеше да я съди за да вземе пари от нея. Никога не я молеше
за пари за мен. Той винаги намираше начин да се грижи за мен сам и
правеше повече от достатъчно.
Запознах
се с Мила за пръв път когато посетих баща ми за коледната ми ваканция
през 2003г. Тогава се срещнах с моят втори брат, Кристофър Александър
Петров, за първи и последен път. Тогава не съм мислела да се местя да
живея при баща ми и Мила. Мила беше добра с мен. Тя не изглеждаше много
благосклонна и не проявяваше особен интерес да говори с мен, но аз си
мислех, че това е естествено защото не ме познава.
Следващият
път, когато видях Мила беше когато се преместих да живея при тях, и
след като Кристофър беше заминал в България да живее при неговите баба и
дядо. Тогава Мила учеше за магистратура по бизнес администрация в Форт
Уейн. Тя обикновено или учеше или беше на училище. Тя изглеждаше напълно
погълната и стресирана от нейното училище. Тя никога не ми викаше и не
ме обиждаше, доколкото аз знам . Мила не работеше по това време и
разчиташе напълно на моя баща за подслон, храна и нейните сметки за лекари и здравно осигуряване.
Аз
бях учудена когато баща ми каза тя го е напуснала през лятото на 2005г.
Макар че бях забелязала напрежение помежду им, аз не знаех, че моето
присъствие в нейния дом я е дразнело толкова много, че се е решила да
напусне баща ми. Аз се вълнувах заради
завръщането на Кристофър, след като тя завърши образованието си, и се
вълнувах че ще стана част от едно семейство, тъй като никога не съм
имала такова.
Никога
няма да разбера защо точно Мила реши да напусне баща ми. Той е добър,
искрен, интелигентен, внимателен, търпелив и човек на когото може да се
разчита. Той е щедър и не е егоист. Той се грижи за всички други, преди
да се погрижи за себе си и за неговите нужди и желания. Той безусловно е
най-добрия човек, който съм срещала в моя живот и не го казвам защото
съм му дъщеря. Аз се чувствам изцяло отговорна за провала на тяхната връзка и за цялата ситуация сега.
Аз бих искала Мила да позволи Кристофър да се срещне с неговия баща, или поне да комуникира с него, за да разбере какъв прекрасен човек е той.
Декларация от Българската Общност във Форт Уейн, Индиана, САЩ
Настоящата
декларация се изготвя за нашия дългогодишен сънародник Христо Петров в
отговор на искането на Софийски Градски Съд за предоставяне на "Социална
Характеристика на Христо Петров", изготвена от "Съответните Социални
Служби в САЩ".
Вярваме,
че Софийският Градски Съд ще уважи изложените по-долу факти и ще уважи
обстоятелствата, че така наречените "Социални Служби в САЩ" се занимават
само с лица, които имат трайни физически, психически или умствени
увреждания; регистрирани алкохолици и лица трайно зависими от наркотици
или сумарно само със хора които по-една или друга причина не могат да
полагат грижи за себе си и да живеят без наблюдение. Христо Петров не
принадлежи сред изброените по-горе лица и съответно няма регистрация в
тези социални служби. Ако има подобна регистрация, той не би могъл да
упражнява настоящата си професия.
Подобен документ би могъл да се се изиска от FBI (http://www.fbi.gov/ или от Indiana State Police (http://www.in. gov/ai/appfiles/isp-lch/) по официален път от съответните български служби.
Българската общност във Форт Уейн наброява около 40 души
и със настоящата декларация се надяваме да помогнем не само на Христо
Петров, но и на българските и международни правни институции при
взимането на техните решения по този сложен юридически казус.
Христо Петров живее и работи във Форт Уейн повече от 10 години. Той работи в една от най-големите архитектурни фирми във Форт Уейн: MSKTD (http://www.msktd.com/) Знаем, че е той се радва на добра кариера и е много уважаван специалист, тъй като MSKTD имаше големи съкращения в последните няколко години, но той не беше съкратен.
Христо
притежава много хубава къща във юго-източната част на града, където са
най-добрите училища във Форт Уейн. Той направи тази покупка единствено
заради сина си Александър за да може да бъде записан в по-добра детска
градина и училище и заради съпругата си Мила Георгиева. Виждали сме
документите на къщата, според които тя е напълно изплатена еднолично от
Христо Петров: факт със който много малко американски граждани не биха
могли да се похвалят. Христо направи сам ремонта на цялата къща състояща
се от три спални, кухня, хол, две самостоятелни бани, перално
помещение, тераса и двоен гараж. Къщата в момента е много чиста и
поддържана, със съвременно обзавеждане и всички удобства за отглеждането
и възпитанието на Александър и Диана.
Христо има дъщеря Диана от първия си брак. През последните 5-6 години тя е неразделна част от неговия живот. Христо успя да отгледа и възпита дъщеря си в една
трудна и копмплексна за всеки родител възраст. Диана е прекрасно
момиче, много ерудирана за възрастта си, последователна, целенасочена и
дисциплинарана, отлична студентка в Indiana University, Indianapolis. Всички се възхищаваме на това, което Христо с много усилия и търпение успя да постигне с нейното отглеждане и възпитание.
Христо
Петров е сърдечен, непринуден и много непосредствен във
взаимоотношенията си със всички българи и американци. Неговия начин на
живот е по-скоро скромен, целесъобразен и здравословен. Христо никога не
е одобрявал ексцентрично поведение или изказване и такъв начин на
мислене и поведение му е дълбоко непознат. Христо има аналитичен ум,
който по успешен начин се пренася в един много рационален и успешен
начин на живот. През последните няколко години той няма личен живот и
неговото свободно време е изцяло посветено на Диана и мисълта за
Александър, чиято липса той изживява болезнено.
С Уважение:
Подписи
Писмо от фирмата в която работя (като PDF file ).
MSKTD & Associates, Inc.
Март 25, 2010
Да послужи където е необходимо:
Бях помолен от Крис (Христо) Петров, да напиша това писмо във връзка с поискана информация за насрочено съдебно заседание на 19 април 2010г. Мога да дам моето впечатление за Крис като служещ в
MSKTD & Associates, Inc. от 12/20/1999 до днес. MSKTD & Associates, е архитектурно-инженерна фирма с 65 служители, която се намира в Форт Уейн, щата Индиана. Нашите обекти са търговски по естество.
Крис
е съвестен работник, много детайлен, той се разбира и работи много
добре с всички в службата. Той е приятен човек. Във финансово отношение
Крис получава добра заплата на ниво старши машинен инженер. Той
периодично прави вноски в неговия личен пенсионен (401к) план и в
неговата здравно-спестовна сметка. Когато фирмата има годишна печалба,
Крис получава бонус за неговите усилия. Бъдещето на Крис в MSKTD & Associates, Inc. е много стабилно.
Ако желаете допълнителна информация, можете да се свържете с мен. С уважение,
MSKTD & ASSOCIATES, INC.
Джим Крацет , Архитект
Президент/Касиер
Декларация на Виолета Иванова
Д Е К Л А Р А Ц И Я
О т Виолета Такова Иванова
адрес: 5217 Arborfield Ct.
Fort Wayne, IN 46835
С настоящето декларирам, че
на 7 Май 2008г в мое присъствие Христо Любомиров Петров направи опит да
разговаря с бившата си съпруга в България на телефон 359 62 65 46 20.
Същия е телефон на офиса на ЧСИ Виктор Георгиев, при когото работи
сестра му Мила Георгиева . При първото позвъняване Христо Петров, той пожела
да разговаря с Мила Георгиева. След кратко мълчание връзката беше
прекъсната от отсрещната страна. Христо Петров позвъни отново и при второто позвъняване се обади братът на Мила Георгиева - ЧСИ Виктор Георгиев.
Христо
Петров разговаря с ЧСИ Виктор Георгиев около 10 минути. По време на
разговора Христо помоли ЧСИ Виктор Георгиев да предаде на сестра си Мила
Георгиева и на нейните родители да отговарят на неговите обаждания и да
вдигат слушалката. ЧСИ Виктор Георгиев учтиво отговори, че не може да
му помогне, защото не може да казва или нарежда на Мила Георгиева и
родителите си какво да правят. ЧСИ Виктор Георгиев каза, че този
проблем не го засяга, и препоръча на Христо Петров ако е необходимо да
се обърне към адвокат. Той нито потвърди, нито отрече. че сестра му,
Мила Георгиева, работи в неговия офис и в момента се намира до него.
През целия разговор ЧСИ Виктор Георгиев настояваше, че проблема на
Христо Петров да се свърже с Мила Георгиева и сина си Кристофър не го
засяга, защото той лично няма нищо общо с тях.
Разговора между ЧСИ Виктор Георгиев и Христо Петров беше записан на диктофон. Христо Петров предупреди ЧСИ Виктор Георгиев, че записва разговора. ЧСИ Виктор Георгиев от своя страна каза, че в неговия офис всички разговори се записват и по-късно се предават на полицията.
Разговора между ЧСИ Виктор Георгиев и Христо Петров беше записан на диктофон. Христо Петров предупреди ЧСИ Виктор Георгиев, че записва разговора. ЧСИ Виктор Георгиев от своя страна каза, че в неговия офис всички разговори се записват и по-късно се предават на полицията.
Така записания телефонен разговор, Христо Петров качи на интернет сайта www.YouTube.com. В момента всеки може да чуе разговора от сайта на Христо Петров www.hristopetrov.com
Давам настоящата декларация, за да послужи на Христо Петров пред съдебните власти в
Р. България във връзка делото по Хагската Конвенция, за достъп до сина му Кристофър Александър Петров.
Р. България във връзка делото по Хагската Конвенция, за достъп до сина му Кристофър Александър Петров.
Виолета Иванова
Форт Уейн
6 Април 2010г
Форт Уейн
6 Април 2010г
Няма коментари:
Публикуване на коментар