Защо синът ми е в България

С втората ми съпруга Мила Георгиева се запознахме малко преди да замина за САЩ. Мила пристигна в Хюстън, Тексас през Август-1998 и се установи да живее при мен. През Декември 1999 година се преместихме да живеем в Форт Уейн и сключихме граждански брак  през лятото на 2001. Аз и Мила Георгиева станахме граждани и на САЩ. Кристофър се роди през Юли, 2003 и също е гражданин на САЩ. През същата година, с голямо нежелание и поради силнен натиск от страна на Мила, се съгласих и подписах пълномощно за период от 1 годинa да изпратим Кристофър да бъде гледан от нейните родители в Търново за периода от Май 2004 до Септември 2005. Доводите на Мила бяха, че тя трябваше да премине през последната интензивна година на обучение за висше образование тук в САЩ, както и факта че дъщеря ми от първия ми брак –Диана искаше да се премести да живее при мен. Нещо, което Мила прие с голямо нежелание. За периода през който синът ни трябваше да пребива в България, аз преведох от моята банкова сметка $1800 на Мила,  които бяха съответно преведени на родителите и в България по банков път. През май 2005г Мила замина за България за да прибере Кристофър. Тя имаше платен двупосочен билет, както и резервирано място за Кристофър за същата дата през септември. Мила замина с $3000 с част от които трябваше да закупи самолетния билет за Кристофър. Две седмици преди деня на връщането аз проведох един от редовните ни седмични разговори с Мила. Попитах я дали се справя с приготовленията за пътуване и тя ми отговори че иска да отложи връщането си с още няколко месеца. Аз не се съгласих тъй като не бях виждал сина си повече от година. Тогава Мила повиши тон и отговори че няма пари за билет. Факт, който чувах за пръв път. Отговорих че няма да изпратя пари, но съм готов да се върна в България за няколко дни, да закупя самолетен билет за Кристофър и след това да се върнем заедно. На това мое предложение Мила отговори че това няма да стане, защото нямам „условия” в моята къща и започна да ме обижда по телефона. От тогава не съм разговарял с нея по телефона. Няколко месеца продължихме да си обменяме е-мейли. В един от тях я предупредих, че ако не се върне на уговорената дата ще считам сина ми за отвлечен. Нейният отговор беше че тя има право да живее с него където пожелае. Предупредих я, че ще я съдя за международно отвличане на дете. На това Мила отговори, че ние тримата сме български граждани, така че не може да става дума за отвличане. (Сина ни беше получил вече българско гражданство) Посочих и текстове на американския закон по семейно право, публикувани в интернет, които третират праватa и задълженията на всеки родител. Посочих точки от закона, които тя нарушава и предупредих, че ще си търся правата по законен път. Предупреждения, които по-късно, както прочетох в бракоразводното си дело, са интерпретирани като закани. Дори майката на Мила свидетелствува на бракоразводното дело в Търново че съм се „заканвал” че ще съдя Мила. В един от е-мейлите си Мила ме информира, че е подала документи за развод в България и ми каза, че ще получа призовка от съда във връзка с делото. Вижте доказателстото за това, което самата Мила е извадила. Това е единствената официална призовка от Мила. Други подобни призовки за започване на други дела срещу мен Мила не е пращала. Аз не приех и не подписах писмото. Аз съм гражданин на САЩ с постоянно местожителство в тази страна. Аз и Мила сме сключили брак на територията на САЩ и смятам че при развод получен тук, моите права и тези на сина ми Кристофър ще бъдат защитени. На 24-Юли 2007г при майка ми в София идва мъж и без да се представи започва да разпитва майка ми за мен. Попитал е дали имам син Кристофър. Предупреждава майка ми, че ако не казва истината ще отговаря пред закона. Майка ми е на 75 години. Той е поискал тя да се  разпише под някакъв документ, който даже не и е дал да прочете.  Майка ми е отказала, разбира се. Накрая господинът е задал въпроса защо не си плащам издъжката. Този негов въпрос ме накара да предположа, че вероятно вече съм разведен без да съм уведомен. Намерих познати, които провериха в компютърната състема с лични данни и ми казаха че съм разведен. Свързах се с адвокат, който извади решението за развод от деловодството. Това стана през януари 2008. Бих искал да уточня че до Януари 2008 никои не е информирал мен или мои близки, че съм разведен и че трябва да плащам издръжка за сина ми. А решението за развод е влязло в сила на 22 Март 2007. През Януари 2008 запитах Мила Георгиева по е-мейл какво знае за човека, който е отишъл при майка ми, разпитвал е за мен и я е заплашвал. Разбира се Мила не отговори на въпроса ми. Но само седмица след това в София се получи съобщение от Областната Дирекция на Полицията- Велико Търново, с която ме уведомяваха че е постъпило искане от ЧСИ Мария Глушкова, която е наложила административна мярка по закона за Българските документи за самоличност във връзка с изпълнително дело, според което дължа сума в особено големи размери. (Вижте сканирано копие на това съобщение) Въз основа на тази мярка на мен ми се отнема правото да ми се издава задраничен паспорт и ми се забранява да напускам границите на България. Бях призован в тридневен срок да се явя в полицията. До този ден никога не бях чувал за ЧСИ Мария Глушкова и не знаех че дължа сума в особено големи размери. Единственото което научих от това съобщение беше името на тази госпожа. За мой късмет тя имаше WEB страница и от там научих телефонния и номер и е-мейла. Обадих се до нейния офис и говорих с госпожа Баланова - служителка в  офиса. От нея научих, че след издаване на решение No1418/2005г на Окръжния съд от Велико Търново за прекратяване на брака между мен и Мила е била присъдена и издръжка от 80лв. Поради това че не съм плащал издъжката, Мила е подала оплакване в офиса на частната съдебна изпълнителка. Поисках от офиса на Мария Глушкова да ми бъде изпратено официалнио писмо, в което да бъде показано за какво точно дължа тази сума и как се е събрала тя. От офиса на Мария Глушкова ми казаха размера на сумата. Препоръчаха да си спестя парите за официалното писмо, което ще ми струва 10 лв, и просто да преведа сумата по сметка, която те ми дадоха. Поради това, че от офиса на Мария Глушкова отказаха да изпратят официално писмо, с което да ме уведомят писменно за дължимата сума аз помолих майка ми Анка Петрова и вуйчо ми Никола Ненков да посетят офиса на Мария Глушкова в гр. Велико Търново. При посещението им на 11.03.08 в офиса на Мария Глушкова всичките документи по делото бяха дадени на ръка на майка ми. Мария Глушкова не е могла да представи документ удостоверяващ, че са били била изпращани призовки във връзка с делото. ЧСИ Мария Глушкова се е задоволила само да подаде обява в Държавен вестник за това че съм "издирван" по делото. Прочетете документа с който ЧСИ Мария Глушкова е наложила принудителната мярка срещу мен. Този документ бе получен за първи път при посещението на майка ми в офиса на съдебната изпълнителка) ЧСИ Мария Глушкова би трябвало да знае двата ми адреса - в София и в САЩ. Те са ясно записани в бракоразводното дело и в един от документите дадени на майка ми лично от ЧСИ Глушкова. Нейно задължение е да ме издирва, а не аз да търся информация за нея по интернет. При това посещение майка ми разбра, че сумата трябвало да се внесе в община Витоша гр. София. На следващия ден цялата дължима сума беше изплатена. И така, решението за развод е влязло в сила на 22 Март 2007. За това решение на съда аз не съм получил никакво известие. Нито на адреса ми в София нито на адреса ми в САЩ, който се знае и е записан в бракоразводното дело. Макар че съм получавал е-мейли от Мила Георгиева, тя никога не е споменавала, че сме разведени и че дължа издръжка в големи размери. Вместо това, Мила  е уредила издръжката да се изплаща от  община Витоша,  гр.София. След това е отишла в офиса на ЧСИ Мария Глушкова и е подала оплакване срещу мен. Естествено и за това аз не съм бил уведомен  нито от Мила нито от ЧСИ Глушкова. По неведоми причини Община "Витоша" никога не се е опитала да събере от мен дължимите суми. След като дължимата сума беше изплатена се обадих на ЧСИ Мария Глушкова  и попитах кой ще махне принудителната мярката за забрана върху паспорта ми? Отговора беше – това може да направи само Мила Георгиева. Ако тя не желае да отмени своя иск – мярката не може да се отмени докато синът ми не навърши 18 години. Или аз трябва гарантирам плащанията на дължимите месечните издръжки. Аз нямам имоти в България, с които да гарантирам плащанията. Наличието на този съдебен казус за мен означава, че ако аз се върна в България - не мога повече да напусна тази страна. Но аз живея в САЩ от 11 години и съм американски гражданин. Моят дом и местоработата ми са в САЩ. Тук печеля парите си, за да мога да издържам дъщеря си и да плащам издръжките за Кристофър. Аз съм скептично настроен към едно евентуално връщане в България съзнавайки че срещу мен са изправени хора с познания на българското законодателство, които могат да го манипулират в свой интерес благодарение на връзки, познати и служебно положение. Ако реша да посетя сина ми и 75 годишната ми майка, вероятно ще бъда спрян на излизане от България на летището и ще бъда ракетиран от многобройни инстанции включително и Мила.