16 август 2012



Публикувано от Няма коментари:

09 март 2012

Защо синът ми е в България


  


С втората ми съпруга Мила Георгиева се запознахме малко преди да замина за САЩ.

Мила пристигна в Хюстън, Тексас през Август-1998 и се установи да живее при мен.


През Декември 1999 година се преместихме да живеем в Форт Уейн и сключихме граждански брак  през лятото на 2001.



Аз и Мила Георгиева станахме граждани и на САЩ.



Кристофър се роди през Юли, 2003 и също е гражданин на САЩ.


През същата година, с голямо нежелание и поради силнен натиск от страна на Мила, се съгласих и подписах пълномощно за период от 1 годинa да изпратим Кристофър да бъде гледан от нейните родители в Търново за периода от Май 2004 до Септември 2005.

Доводите на Мила бяха, че тя трябваше да премине през последната интензивна година на обучение за висше образование тук в САЩ, както и факта че дъщеря ми от първия ми брак –Диана искаше да се премести да живее при мен. Нещо, което Мила прие с голямо нежелание.

За периода през който синът ни трябваше да пребива в България, аз преведох от моята банкова сметка $1800 на Мила,  които бяха съответно преведени на родителите и в България по банков път.

През май 2005г Мила замина за България за да прибере Кристофър. Тя имаше платен двупосочен билет, както и резервирано място за Кристофър за същата дата през септември. Мила замина с $3000 с част от които трябваше да закупи самолетния билет за Кристофър.

Две седмици преди деня на връщането аз проведох един от редовните ни седмични разговори с Мила. Попитах я дали се справя с приготовленията за пътуване и тя ми отговори че иска да отложи връщането си с още няколко месеца. Аз не се съгласих тъй като не бях виждал сина си повече от година.

Тогава Мила повиши тон и отговори че няма пари за билет. Факт, който чувах за пръв път. Отговорих че няма да изпратя пари, но съм готов да се върна в България за няколко дни, да закупя самолетен билет за Кристофър и след това да се върнем заедно. На това мое предложение Мила отговори че това няма да стане, защото нямам „условия” в моята къща и започна да ме обижда по телефона.

От тогава не съм разговарял с нея по телефона. Няколко месеца продължихме да си обменяме е-мейли. В един от тях я предупредих, че ако не се върне на уговорената дата ще считам сина ми за отвлечен. Нейният отговор беше че тя има право да живее с него където пожелае.

Предупредих я, че ще я съдя за международно отвличане на дете. На това Мила отговори, че ние тримата сме български граждани, така че не може да става дума за отвличане. (Сина ни беше получил вече българско гражданство) Посочих и текстове на американския закон по семейно право, публикувани в интернет, които третират праватa и задълженията на всеки родител. Посочих точки от закона, които тя нарушава и предупредих, че ще си търся правата по законен път. Предупреждения, които по-късно, както прочетох в бракоразводното си дело, са интерпретирани като закани. Дори майката на Мила свидетелствува на бракоразводното дело в Търново че съм се „заканвал” че ще съдя Мила.

В един от е-мейлите си Мила ме информира, че е подала документи за развод в България и ми каза, че ще получа призовка от съда във връзка с делото. Вижте доказателстото за това, което самата Мила е извадила.
Това е единствената официална призовка от Мила. Други подобни призовки за започване на други дела срещу мен Мила не е пращала.

Аз не приех и не подписах писмото. Аз съм гражданин на САЩ с постоянно местожителство в тази страна. Аз и Мила сме сключили брак на територията на САЩ и смятам че при развод получен тук, моите права и тези на сина ми Кристофър ще бъдат защитени.

На 24-Юли 2007г при майка ми в София идва мъж и без да се представи започва да разпитва майка ми за мен. Попитал е дали имам син Кристофър. Предупреждава майка ми, че ако не казва истината ще отговаря пред закона. Майка ми е на 75 години. Той е поискал тя да се  разпише под някакъв документ, който даже не и е дал да прочете.  Майка ми е отказала, разбира се. Накрая господинът е задал въпроса защо не си плащам издъжката. Този негов въпрос ме накара да предположа, че вероятно вече съм разведен без да съм уведомен.

Намерих познати, които провериха в компютърната състема с лични данни и ми казаха че съм разведен. Свързах се с адвокат, който извади решението за развод от деловодството. Това стана през януари 2008.

Бих искал да уточня че до Януари 2008 никои не е информирал мен или мои близки, че съм разведен и че трябва да плащам издръжка за сина ми.
А решението за развод е влязло в сила на 22 Март 2007.

През Януари 2008 запитах Мила Георгиева по е-мейл какво знае за човека, който е отишъл при майка ми, разпитвал е за мен и я е заплашвал.

Разбира се Мила не отговори на въпроса ми. Но само седмица след това в София се получи съобщение от Областната Дирекция на Полицията- Велико Търново, с която ме уведомяваха че е постъпило искане от ЧСИ Мария Глушкова, която е наложила административна мярка по закона за Българските документи за самоличност във връзка с изпълнително дело, според което дължа сума в особено големи размери. (Вижте сканирано копие на това съобщение)

Въз основа на тази мярка на мен ми се отнема правото да ми се издава задраничен паспорт и ми се забранява да напускам границите на България. Бях призован в тридневен срок да се явя в полицията.

До този ден никога не бях чувал за ЧСИ Мария Глушкова и не знаех че дължа сума в особено големи размери. Единственото което научих от това съобщение беше името на тази госпожа. За мой късмет тя имаше WEB страница и от там научих телефонния и номер и е-мейла.

Обадих се до нейния офис и говорих с госпожа Баланова - служителка в  офиса. От нея научих, че след издаване на решение No1418/2005г на Окръжния съд от Велико Търново за прекратяване на брака между мен и Мила е била присъдена и издръжка от 80лв. Поради това че не съм плащал издъжката, Мила е подала оплакване в офиса на частната съдебна изпълнителка.

Поисках от офиса на Мария Глушкова да ми бъде изпратено официалнио писмо, в което да бъде показано за какво точно дължа тази сума и как се е събрала тя. От офиса на Мария Глушкова ми казаха размера на сумата. Препоръчаха да си спестя парите за официалното писмо, което ще ми струва 10 лв, и просто да преведа сумата по сметка, която те ми дадоха.

Поради това, че от офиса на Мария Глушкова отказаха да изпратят официално писмо, с което да ме уведомят писменно за дължимата сума аз помолих майка ми Анка Петрова и вуйчо ми Никола Ненков да посетят офиса на Мария Глушкова в гр. Велико Търново.

При посещението им на 11.03.08 в офиса на Мария Глушкова всичките документи по делото бяха дадени на ръка на майка ми. Мария Глушкова не е могла да представи документ удостоверяващ, че са били била изпращани призовки във връзка с делото. ЧСИ Мария Глушкова се е задоволила само да подаде обява в Държавен вестник за това че съм "издирван" по делото.

Прочетете документа с който ЧСИ Мария Глушкова е наложила принудителната мярка срещу мен. Този документ бе получен за първи път при посещението на майка ми в офиса на съдебната изпълнителка)

ЧСИ Мария Глушкова би трябвало да знае двата ми адреса - в София и в САЩ. Те са ясно записани в бракоразводното дело и в един от документите дадени на майка ми лично от ЧСИ Глушкова. Нейно задължение е да ме издирва, а не аз да търся информация за нея по интернет.

При това посещение майка ми разбра, че сумата трябвало да се внесе в община Витоша гр. София. На следващия ден цялата дължима сума беше изплатена.

И така, решението за развод е влязло в сила на 22 Март 2007. За това решение на съда аз не съм получил никакво известие. Нито на адреса ми в София нито на адреса ми в САЩ, който се знае и е записан в бракоразводното дело.

Макар че съм получавал е-мейли от Мила Георгиева, тя никога не е споменавала, че сме разведени и че дължа издръжка в големи размери. Вместо това, Мила  е уредила издръжката да се изплаща от  община Витоша,  гр.София. След това е отишла в офиса на ЧСИ Мария Глушкова и е подала оплакване срещу мен. Естествено и за това аз не съм бил уведомен  нито от Мила нито от ЧСИ Глушкова. По неведоми причини Община "Витоша" никога не се е опитала да събере от мен дължимите суми.
След като дължимата сума беше изплатена се обадих на ЧСИ Мария Глушкова  и попитах кой ще махне принудителната мярката за забрана върху паспорта ми?

Отговора беше – това може да направи само Мила Георгиева. Ако тя не желае да отмени своя иск – мярката не може да се отмени докато синът ми не навърши 18 години. Или аз трябва гарантирам плащанията на дължимите месечните издръжки. Аз нямам имоти в България, с които да гарантирам плащанията. Наличието на този съдебен казус за мен означава, че ако аз се върна в България - не мога повече да напусна тази страна. Но аз живея в САЩ от 11 години и съм американски гражданин. Моят дом и местоработата ми са в САЩ. Тук печеля парите си, за да мога да издържам дъщеря си и да плащам издръжките за Кристофър.
Аз съм скептично настроен към едно евентуално връщане в България съзнавайки че срещу мен са изправени хора с познания на българското законодателство, които могат да го манипулират в свой интерес благодарение на връзки, познати и служебно положение.
Ако реша да посетя сина ми и 75 годишната ми майка, вероятно ще бъда спрян на излизане от България на летището и ще бъда ракетиран от многобройни инстанции включително и Мила.
Публикувано от Няма коментари:

Статия в "24-Часа"


 Това е статия в "24 Часа" където е отразен и проблемът, за който става дума в този сайт, а именно - за това как сестрата на ЧСИ Виктор Георгиев ми пречи да познавам и контактувам със синът ми. Статията е написана въз основа на материалите изложени в сайта.



Благодаря на екипа на "24-Часа" за това че отрази случая !!!!!!
Бих желал да направя следната поправка:
Вече съм на 52 години и с повече побелели коси във връзка с този случай.

 Родител се отказва от BG гражданство

Българин, живеещ в САЩ, иска освобождаване от българско гражданство заради текст от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), който ограничава правото му да вижда сина си.

48-годишният инженер Христо Петров обжалва и решение на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата му да се вижда и говори с детето.

Мъжът, който от 13 г. работи в щата Индиана, е подал молбата си за освобождаване от гражданство на 1 март т.г. В нея пише, че през 2008 г. му е наложена забрана да напуска България по ЗБЛД. Причината - не е плащал месечната издръжка на детето си след постановен развод с майката в негово отсъствие от български съд. Месеци по-късно парламентът премахна разпоредбата, но Петров продължава да поддържа искането си.

През 2004 г. той, съпругата му и 9-месечното им бебе живеят в САЩ. Родителите решават да оставят момченцето при родителите на жената в България, докато тя вземе последния си студентски изпит. 1 г. по-късно майката се връща в България и подава молба за развод.

"От Държавния департамент в САЩ ме посъветваха да не се явявам на делото", обяснява Христо. Съдът във В. Търново разтрогнал брака по вина на бащата през 2007 г. В решението подробно са описани режимът на свиждане с детето и издръжката от 80 лв., която родителят трябва да плати за 3 г. назад и всеки месец за в бъдеще.

Година по-късно на Петров обаче му е наложена забрана да излиза от България за дълг от над 2 хил. лв. "Седмица след като узнах за нея, внесох цялата сума с лихвите. Оттогава плащам редовно. Въпреки това ограничението остана в сила години наред", оплаква се той.

Цели 3 г. мъжът се страхува да се върне в родината, за да не бъде въдворен там. През това време води и съдебна битка за правото да вижда сина си. (24 часа)
Публикувано от Няма коментари:

За контакти


Mоят адрес е:
 
Hristo Petrov
3716 Marchfield Pl
Fort Wayne, IN 46804
 
Вижте Google карта. Ако заредите картата и натиснете Satellite бутона, разположен върху самата карта, ще видите сателитна снимка на района. Можете да намалявате и увеличавате мащаба, така че да видите самата къща. (Това "помагало" съм го сложил специално за госпожа Глушкова, за да ми намира по-лесно адреса...) 
 
Телефони:
домашен: 1-260-459-3270
мобилен:  1-260-418-8899
е-мейл: hlpetrov@hotmail.com
 
Безплатни SMS съобщения до мобилния ми телефон можете да изпращате през имейл.
Напишете SMS съобщението и го адресирайте до:
 
 
 
И помнете, че тук аз съм 7 часа назад във времето.
Или когато в България е 13:00 след обяд тук е 6:00 сутринта.
 
Публикувано от Няма коментари:

Интервю по Хоризонт

 
На 4 юни 2009 Ирина Недева, журналист от програма Хоризонт на Българското Национално Радио, взе от мен интервю във връзка с децата от Асеновград.

Благодаря на Ирина Недева и БНР че ме "намери" по интернет и за това че ми предостави възможността да говоря в ефира на програма Хоризонт!

Чуйте интервюто!

Разделил съм го по "технически причини" на 2 части.










Публикувано от Няма коментари:

Документи

Документи:
3. Призовка от Мария Глушкова, която никога не ми е била пращана...
   Същата е получена на ръка от майка ми, след лично посещение в офиса на Глушкова.  
4. Молба за отвод на Мария Глушкова подадена от моят адвокат.
 10. Писмо от Дирекция Консулски Отношения до Генерално Консулство Чикаго ( получено чрез консулство Чикаго)
15. Становище на Камарата на съдебните изпълнители. ( получено чрез консулство Чикаго

16.  Становище на "Взискателката" Мила Георгиева.  ( получено чрез консулство Чикаго) "Взискателка" и майка с висок морал, етика и чувство за отговорност, също като брат си ЧСИ Виктор Георгиев.


19. Писмо от Държавния департамент на САЩ във връзка с подадената молба за достъп до сина ми по Хагската Конвенция за отвличане на деца от родител в друга държава.  Реших да приложа едно от писмата, които съм получил от тях по случая, за да бъде съвсем ясно, че такава молба е подадена. Бих желал да отбележа, че в САЩ това се счита за федерално криминално деяние, според International Parental Kidnapping Act
Публикувано от Няма коментари:

Гласът на татко от Америка


Гласът на татко от Америка, моят татко когото не ми разрешават  да познавам.










Линк към YouTube на Клип-2 (горния клип)
Допълнителни клипове:
Тези момчета и техните родители на са се връщали в България от 2000г (сега е 2010г)
 
На Клип-3 е записан опит за обаждане по телефона у вас във Велико Търново проведен на 17 Юли 2010г. Слушалката вдигна дядо ти.  Поисках да говоря с теб и той ми каза, че не може и затвори телефона:
YouTube линк към този клип




Клип-4 е записан разговор с баба ти на 18 Юли 2010г. Това е любопитен разговор...струва си да се чуе...
YouTube линк към Клип-5, за изпратен е-маил на 18-юли-2010г до твоята майка и до Американското посолство в София.



 

Гласът на татко от Америка, моят татко когото не ми разрешават  да познавам.
Линк към YouTube на горния клип.
Линк към YouTube на Клип-2 (горния клип)
Допълнителни клипове:
Тези момчета и техните родители на са се връщали в България от 2000г (сега е 2010г)
 
На Клип-3 е записан опит за обаждане по телефона у вас във Велико Търново проведен на 17 Юли 2010г. Слушалката вдигна дядо ти.  Поисках да говоря с теб и той ми каза, че не може и затвори телефона:
Клип-4 е записан разговор с баба ти на 18 Юли 2010г. Това е любопитен разговор...струва си да се чуе...

YouTube линк към Клип-5, за изпратен е-маил на 18-юли-2010г до твоята майка и до Американското посолство в София.
Линк към обаждания на 20 юли, записани с камера




Разговор с баба ти Радка на 27 юли 2010г.  Чуй разговора и помисли - наистина ли между 7-8 вечерта се готвиш за сън и затова не можеш да говориш с мен, както нареди съдът в последното си решение, или по това време караш колело навън и можеш да говориш със всеки друг, но не и с мен...
Кристофър, на мен не ми дават по никакъв начин да контактувам с теб, но искам чрез интернет сайта си да те поздравя с долните клипове. Пее момиченце на 10 години.  Казва се Джаки Иванко и пее божествено...
Тази година (2010г) би трявало да си първокласник. Пожелавам ти да бъдеш отличен ученик, за да имаш успехи живота, като Джаки...














Кристофър, колкото пъти слушам как пее това момиченце, толкова пъти ми потичат сълзи, както на тази жена от последния клип. Не знам защо но ми става мъчно и тъжно и се сещам за теб. Живота може да бъде хубав и чист, както песните които Джаки пее, но за жалост това не е така...  Джаки излъчва искрено благородсво, доброта и спокойствие - благородство от което някои хора са лишени...  С песните на Джаки искам да те докосна, прегърна и целуна (16 септември 2010г).
Кристофър, днес 19 септември 2010г, майка ти ми каза да се обадя по телефона, за да направиме опит да говорим с теб. Натисни този ред за да чуеш "разговорът" ни. Искам да знаеш, че не ти се сърдя, за това което казваш там. За мен на този ден чух за първи път как говориш - това е знаменателен ден .  Майка ти казва, че аз съм чужд за теб, водя дела и затова ти си стресиран, притеснен и не искаш да говориш с мен. Вече две години тя знае, че съм подал молби в съда и се боря да получа някакъв достъп до теб. Тя знае, че искам да говоря с теб по телефона-това е едно от исканията ми. Какво е направила тя, за те подготви и настрои да можем да говорим по телефона за тези две години? Май нищо...  От тук натък ще започна да пиша тук на този сайт по-често до теб. Знам, че ще го прочетеш и ще разбереш по-късно в живота си за какво става дума.
 Кристофър, за коледа на 2010г те поздравявам с една коледна песен на Джаки Иванко изпълнена заедно с Катерина Дженкинс (Katherine Jenkins) :


(за жалост махнаха този клип от YouTube)
 
 
19-юли-2011г
Кристофър,
Утре е твоят 8-ми рожден ден и искам да ти го честитя. Ние с теб имаме двоен повод да си честитим този ден. Сякаш като подарък за теб и мен днес 19-юли отмениха закона, според които ми се налагаше забрана да напускам границите  на България, ако не осигуря твоята издръжка за 10г напред.
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=54415


 http://dv.parliament.bg/DVWeb/broeveList.faces
Тази забрана наистина съществуваше, но не се прилагаше така както те я прилагаха спрямо мен. Не съм чувал от някого да искат издръжката за 10 -13г напред. Адвокати са ми казвали, че обикновено страните се споразумяват тя да бъде изплатена за 6 месеца напред и тогава забраната се вдига.  В моя случай „издевателство” срещу мен и индиректно срещу теб се поддържаше от майка ти и нейните помощници  – твоя вуйчо ЧСИ Виктор Георгиев и неговата съдружничка ЧСИ Мария Глушкова. Те много добре знаеха, че този закон противоречи на много международни норми и споразумения. Но те го използваха „до дупка”, за да ни отчуждят един от друг.  В интерес на истината – успяха поне за сега.
Не знам какво ти говорят за мен. Сигурно те плашат с мен и съм описан вероятно по някакъв  абсурден начин.  Психоложката провела интервю със теб във връзка с делото за достъп до теб на зададен въпрос от нея „виждал ли си баща си”,  ти си отговорил  „татко не желае да дойде да ни види, той иска ние да отидем при него”. Само от тези думи се вижда как обработват съзнанието ти. Никой не ти казва, че майка ти е причината татко ти да не може да дойде да те види. Лъже те, че аз искам вие да дойдете при мен.  Не мога да разбера що за хора са твоята майка, баба, дядо, вуйчо, вуйна и т.н. Те познават до болка законите. Знаят, че има български закони, които са отживели времето си и вече се отменят от съдилищата.  Не мога да проумея какъв е морала им. Защо те лишават от правото ти да общуваш с баща си.
Най-накрая българските законодатели им лепнаха един шамар днес, точно за твоя рожден ден , като отмениха този закон,  и по този начин им казаха „стига вече!” "Вие сте без морал и етика!"
 Когато майка ти дойде да живее при мен в САЩ, ние често изпращахме видеокасети до баба ти и дядо ти. Аз исках да бъдат спокойни и да не се притесняват за дъщеря си. Все пак те не ме познаваха . Би трябвало тези видеокасети да са някъде у вас в Търново. Но когато майка ти те задържа в България без мое съгласие, те всички вкупом отказват да ми изпратят дори една снимка. Да не говорим за всичко останало което направиха.
В училище ни учеха, че по време на турското робство турците са взимали  български бебета и са ги отглеждали и правили войници. После когато е било необходимо са ги използвали, за да потушават българските  въстания. Наричали са ги „еничари” и те са били особено жестоки спрямо българите – техните майки и бащи.  Така са ги възпитавали турците и така са обработвали тяхното съзнание, че да не познават майките и бащите си и ако се наложи дори да ги убият ако им се заповяда. Учени са били да не познават що е това милост. Вършели са всичко което им се заповяда, защото им е било внушавано, че това е правилно и редно . Как мислиш Кристофър.
Можеш ли да направиш някаква съпоставка  между тези еничари и себе си.
- Плашиш ли се от мен и защо? - Готов ли си да избягаш от мен и защо?
- Ще се съпротивляваш ако пожелая да дойда да те видя и защо? 
- Ще ме ме нараниш, ако трябва, за да избягаш от мен и защо?  - Какво лошо съм ти направил?  Бил ли съм те? Обиждал ли съм те? Забравил ли съм за твоето съществувание? Не съм се борил за правото ни да се познаваме и виждаме ли?
Задай си горните въпроси и се опитай да си отговориш на тях!
Запитай се кой е причината да чувстваш това което чувстваш спрямо мен?  
- Има ли нещо и някой, които те е възпитал и настроил в „еничарски дух”, или аз съм единствената причина за това?- Има ли вина за това държавата в която се намираш и нейните закони? - Имат ли вина за това твоя вуйчо и майка ти, която работи в неговия "правен" офис?
- Използват ли те умело законите на тази държава в своя полза и против мен и косвено против теб?
-Използвали ли са те времето през което аз не можех да дойда да те видя, за да те убедят, че аз не те обичам, не държа на теб и затова ти си в правото си да не искаш да говориш и да се интересуваш от мен?
Това са важни въпроси, които трябва да си зададеш на осмия си рожден ден. И помни, че днес ти си дете, но утре ще станеш баща и ще имаш син, така както и аз имам теб като син.
- Попитай се искаш дали искаш твоята бъдеща жена да прилича на майка ти?
- Искаш ли тя да има брат като вуйчо ти и те дружно да ти пречат да виждаш бъдещия си син, когото ти много ще обичаш?
Още веднъж Честит Осми Рожден Ден. Това е важен ден за теб, за правата и свободите на българите и Правата на Детето в България .
Има една поговорка „Бог забавя, но не забравя”.
19-юли-2011г






Публикувано от Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)