09 март 2012

Жалба до Камарата на ЧСИ от 9 април 2009г

Следният текст изпратих до Камарата на частните съдебни изпълнители на 09-Април-2009
на e-mail адрес: ethics@bcpea.org
Камарата на частните съдебни изпънители не намери за необходимо да отговори  този  е-мейл.
Но Камрата на частните съдебни изпълнители в лицето  ЧСИ Мария Глушкова взе становище във връзка с молбата ми до консулството на Р. България в Чикаго. Подадената молба беше за премахване на принудителната мярка да напускам пределите на Р. България, наложена по закона за българските документи за самоличност. Пълния текст на молбата, както и отговора до консулството можете да прочетете като кликнете тук.
Аз имам забележки и коментари към това становище, които съм изложил в <Молба до консулство Чикаго>, както и в < Конвенция за правата на детето>
  
Любопитно е становището и на взискателката Мила Георгиева - сестра на ЧСИ Виктор Георгиев. "Взискателка" и майка с висок морал, етика и чувство за отговорност, също като брат си ЧСИ Виктор Георгиев.
Освен подадената молба до консулство в Чикаго съм подал молба и до Министерство на Правосъдитето. Отговора вече можете да прочетете на тази страница.
На вашето внимание прилагам едно от Писмата от Държавния департамент на САЩ във връзка с подадената молба за достъп до сина ми по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца.  Реших да приложа едно от писмата, които съм получил от тях по случая, за да бъде съвсем ясно, че такава молба е подадена. Бих желал да отбележа, че в САЩ това се счита за федерално криминално деяние, според International Parental Kidnapping Act
 А ето и текста на е-мейла, на който никой от камарата на ЧСИ не обърна внимание:


Здравейте,

Случайно попаднах на следната интернет страница:
http://www.bcpea.org/bg/news.htm
В нея става дума за етичен кодекс на частния съдебен изпълнител, а тази тема пряко ме засяга.
http://www.bcpea.org/bg/news.htm
Казвам се Христо Петров.  Имам двойно гражданство. Второто е на САЩ. Живея постоянно в САЩ вече 11 години.

Моят син Кристофър Александър Петров се намира в България без мое съгласие. Той е роден в САЩ. Замина в България с мое съгласие за една година, след което майка му трябваше да го върне обратно, но не го направи. Когато синът ми замина беше на девет месеца.

През юли -2009 ще направи 6 години.

Двама частни съдебни изпълнители от В.Търново ми пречат да осъществявам какъвто и де е контакт със синът ми.
Синът ми не ме познава. Аз не знам дали той знае че съществувам.

На 23 Март 2009г подадох молба за достъп до синът ми според ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Молбата е подадена до Държавния Департамент на САЩ и те може би вече са предали  молбата на Българските Централни Власти.

Всеки момент очаквам да получа известие от Държавният Департамент на САЩ за датата на делото в София.

Дал съм гластност и публичност на случая, като съм направил интернет сайт. Там съм се опитал да изложа случая с факти, документи и записани телефонни разговори, които всеки може да прочете и чуе.

В моето предложение за достъп до синът ми, като точка първа съм приложил следният текст:

 





1. Моля да бъдe премахнатa наложенaта забрана да напускам Република България. Аз съм гражданин на САЩ. Вече 11 години постоянно живея в тази страна.
Наложената забрана ограничава свободата ми да посещавам България и да упражнявам ограничените ми родителските права, както и правото ми да посещавам мои роднини и майка ми, която е на 75 години.
Считам че частния съдебен изпълнител Мария Глушкова умишлено не желае да премахне забраната да напускам границите на Р. България. По този начин тя прави услуга на своя колега Виктор Георгиев.
Виктор Георгиев е частен съдебен изпълнител във Велико Търново и сестра му Мила Георгиева работи в неговия офис.
Моето мнение е че тези трима човека, използуват юридическите си познания и служебното си положение, за да ме държат напълно откъснат от сина ми.
На мен ми се отказват всякакви контакти със сина ми Кристофър. Аз не знам  дали той знае че има баща.
-----------------------------------------------------------------------------


Интернет сайтът е :


www.hristopetrov.com


Моето мнение е че Камарата на частните съдебни изпънители би трябвало да се запознае със случая, понеже става дума за това, че нейни членове са замесени лично и професионално.


Настоящия е-мейл ще бъде публикуван на моят интернет сайт.


С уважение.


Христо Петров
3716 Marchfield Pl
Fort Wayne, Indiana, USA

За етичния кодекс на ЧСИ Мария Глушкова

Долния текст е извадка от следния сайт:
http://www.bcpea.org/bg/news.htm от   25. 03. 2008г.  
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 
Уважаеми колеги,
Един от основните приоритети за развитието на Камарата през настоящата 2008 година, който беше формулиран по време на работния форум на частните съдебни изпълнители на 26 януари т.г. в гр.София, е създаването на Етичен кодекс на новата професията. Целта е до края на настоящата 2008г. да се изработи окончателен проект на кодекса, който да бъде гласуван и приет от редовното общо събрание на КЧСИ през м.януари 2009г.
Имаме удоволствието да Ви информираме, че вече стартира работата на Правната комисия към Съвета на КЧСИ по разработването на Етичния кодекс. На своето първо за годината заседание, проведено на 19 февруари 2008г. в гр.София, Комисията, с председател г-жа Звезделина Василева, сформира и одобри екип, който пряко ще работи по проблемите на професионалния морал и утвърждаването на високи етични стандарти в професията.

Съставът на екипа е следния: Александър Дачев – София, Веселка Любенова – София, Виктор Георгиев – Велико Търново, Елена Петкова – София, Звезделина Василева – Габрово,  Ивелина Божилова – Бургас, Катилин Попов – София, Мария Глушкова – Велико Търново, Милкана Македонска – Русе, Радост Чолакова – София, Стефан Горчев – Пловдив, Таня Маджарова – Бургас, Тодор Луков – Пловдив.
Към настоящия момент се провеждат интервюта с външни за КЧСИ институции, имащи пряко отношение към работата частните съдебни изпълнители в Република България. Членовете на екипа за разработването на Етичния кодекс, не само са отворени към мненията на всички останали колеги, но очакват и се надяват на активен отзвук от Ваша страна. Чувствайте се свободни да изразявате мнения, предложения, идеи за ситуации, казуси, проблемни практики, които бихте желали да намерят уредба в Етичния кодекс, както разбира се и конкретни задължения, отговорности и санкции, с които считате, че е подходящо те да се обвържат. Примерни насоки: основни принципи на професионалната етика; неетично и некоректно поведение между чси като колеги; всякакви форми на нелоялна конкуренция между чси; взаимоотношенията на всеки отделен частен съдебен изпълнител с Камарата; всички аспекти на взаимоотношенията на чси със страните по делата и др.
Оставаме в очакване да се присъедините и изразите съпричастността си към темата, тъй като  всички сме обединени около становището, че приемането на един добре изработен Етичен кодекс на КЧСИ е необходимо и полезно за работата на всеки един чси, както и за положителния имидж на гилдията в обществото.

Изпращайте Вашите предложения и коментари в Камарата, на специално създаден за целта нов е-мейл адрес: ethics@bcpea.org

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ха...ха, ЧСИ Мария Глушкова е участвувала в изработването на етичен кодекс на частния съдебен изпълнител... Ами като разбира от етика защо ЧСИ Глушкова не приема да предаде делото на друг съдебен изпълнител - по морални съображения...?

А случаят с моят син е много спорен в етично, морално и юридическо отношение...

Госпожата е пропуснала да ме уведоми за наложената от нея мярка срещу моя задграничен паспорт, макар че много добре е знаела къде живея. 

Аз имам е-мейл, имам и адрес в САЩ.  Защо тогава е решила да ме издирва чрез Държавен вестник? Не знам в кой брой на вестника е публикувала обявата.

На адреса на майка ми в София също не е изпращано нито писменно нито каквото и да било друго уведомление. Известен е и телефона и адреса....

Може би просто е направила услуга на взискателката Мила Георгиева и колегата ЧСИ Виктор Георгиев - брат на взискателката?

Вероятно са заложили "капан" и са ме чакали да ме "сгащят" в България, когато си отида за 2 седмици ваканция?

Защо след като в телефонните разговори с мен (разговор-1 и разговор-2)ЧСИ Глушкова изразява готовност да преде делото на друг съдебен изпълнител, не го прави когато се подават молби за това до нея? 

Моят адвокат подаде за това молба до нея и до Председателят на Оръжен съд Велико Търново.

Е какво я спира? Иска да протака случая и да не дава правото на едно дете да види баща си?

Или не желае да се лиши от парите, които получава от мен и иска да ме има за "вечен" клиент?

А може би продължава да прави услуга на колегата Георгиев и сестра му?

В разговорите ми с Глушкова по телефона аз я моля да контактува с мен чрез е-мейли. От телефонните разговори и ще разберете че тя не иска да кореспондира пряко с мен чрез е-мейли. Госпожа Глушкова иска да контактува с 75 годишнта ми майка, защото тя има генерално пълномощно да ме представлява.

Госпожа Глушкова, ама за бога, вие съдите мен а не майка ми. Моля ви да се обръщате директно към мен, а не чрез една пенсионирана възрастна жена и чрез държавни вестници...

Та въпроса ми е - къде е етиката на частния съдебен изпълнител в случая?!

Коя е ЧСИ Мария Глушкова

Мария Глушкова е съдебният изпълнител наложил Принудителна Административна Мярка по член 76 точка 3 от ЗБДС (Закона За Българските Документи за Самоличност) във връзка с образувано срещу мен дело, задълженията по което са в големи размери по смисъла на параграф 1, т.5 от допълнителните разпоредби  на ЗБДС и не са обезпечени.
Според едно изказване на моят адвокат въпросната частна съдебна изпълнителка, не е имала причина да наложи тази мярка поради факта, че не съм дължал повече от 5000 лв., като се изисква от закона.

И сега, почти две години след като съм изплатил напълно дължимата сума,
Мария Глушкова не желае да отмени наложената от нея забрана да напускам границите на България.

До сега съм говорил в двама адвокати в София и те казват че ЧСИ Мария Глушкова няма основание да поддържа забраната. Особенно при положение, че съм и гражданин на САЩ постоянно живеещ тук вече 11 години.

Единият от адвокатите с които се консултирах дори каза :

"... това не е правен казус - това е заяждане по български. Това е абсурд. Да накараш един американски гражданин да стои в България,  за да  плаща всеки следващ месец издържка за дете..."  


И още веднъж искам да добавя, че Мария Глушкова не ме уведомявала писменно за повдигнатия срещу мен иск, макар че прекрасно е знаела моят адрес в САЩ.

Мила Георгиева от своя страна също не ме е уведомявала че имаме вече развод и дължа издъжка. Тя ме е уведомявала само за започването на бракоразводното дело.

А ето какво точно съм дължал и накратко за моите неволи с тази служителка на закона:

На 12.02.08 на община Витоша-София от мен е изплатена сумата от 2655.49лв, която включва главница от 2095.49 лв и 560 лв вноски за седем месеца от 1 Септември 2007 до 31 март 2008г.

На 18.03.08 на сметка на ЧСИ Глушкова от мен са изплатени допълнителни 580.72лв. В тази сума влизат 169.77 лв доизплащане на издръжката за минало време и сумата 410.95 лв по член 26, точка 12 и разноските направени по изпънителното дело на ЧСИ.

С това напълно е изплатено задължението според иска.

Може  да се направи сметката, че иска в момента на изплащането иска е:  2095.49+560+169.77 = 2825.26 лв.

Отново повтарям - това е дължима сума в момента на изплащането.

А сумта която съм дължал, когато ЧСИ Глушкова е наложила забраната е била по-малка.

Добре но закона казва, че принудителната мярка се налага, ако се дължи над 5000лв.

Ако това е така, законна ли е мярката?

Има ли причина поради която не може да бъде отменена, при условие че е била наложена неправомерно?

След като всичко беше напълно изплатено и продължава да се плаща редовно, ЧСИ Мария Глушкова твърди, че тя няма законно основание сама да премахне забраната, която ми е наложила за да напускам пределите на България. Казва че изплащането на сумата трябва да бъде обезпечена с някакви активи, имоти и т.н. 

Тя се опира също така на закон, според който ако се дължи издръжка на дете, е необходимо издръжката да се обезпечи за периода от време през който платеца ще отсъствува от страната.

Хубаво ама аз живея в САЩ постоянно ... не съм тук на гурбет...!
И освен това твърдя че синът е отвлечен от майка му в България против моето желание....

Глушкова спомена веднъж че би могло да се депозира някаква сума срещу  бъдещи плащания на детските издръжки. 

Но аз така и не разбрах дали има ли някаква определена от закона сума, която би била достатъчна за да се махне забраната.


След тези перипети наех моят адвокат.

При предварителните ни разговори той изрази оптимизъм и беше сигурен, че забраната може да се премахне. Препоръча да се предложи гаранция с имот от мой роднина, срещу бъдещи плащания.

Такъв документ беше даден от майка ми. Но и това се оказа недостатъчно.


Била е направена среща между Мила и моят адвокат в офиса на ЧСИ Мария Глушкова.  Доколкото разбрах Мила е поискала да и бъде предплатена сума от 15,000лв.  Моят адвокат е отказал, защото това не може да бъде изисквано според закона. Тогава Мила е заявила,  че няма да се съгласи да отмени иска си.

След няколко дена Мила е поискала втора среща с моят адвокат и е снижила сумата на 10,000лв. И този път предложението не е било прието.

Тогава  моят адвокат ми предложи да предплатя издръжката за 6 месеца напред. Според него тогава той може да подаде молба до ЧСИ Глушкова за отмяна на наказанието.

Декември-2008г, бе изплатена сума за издръжка за 6 месеца напред. Молбата за отмяна беше подадена.

Получен е отказ.
Тогава адвокатът ми реши да подаде молба за отвод на ЧСИ Мария Глушкова и прехвърляне на делото на друг съдебен изпълнител.

Молбата за отвод на ЧСИ Мария Глушкова  е подадена до самата нея и едновременно чрез ЧСИ Мария Глушкова до Председателя на Окръжен Съд гр. Велико Търново.

Прочетете така споменатите:
Молба до ЧСИ Мария Глушкова
и
Молба до  Председателя на Окръжен Съд

Молбата на моят адвокат до Председателя на Окръжния Съд дава едно много добро описание на случая и потвърждава това, което съм написал до сега. 

Прочетете Отговора на Председателя.
Председателя на Окръжния Съд отговаря, че според закона той не е компетентен да прави отвод на Частен Съдебен Изпълнител.

И така въпроса се връща в изходно положение ...

Или ЧСИ "Мария Глушкова" трябва сама да си направи отвод, или взискателката Мила Лазарова, както разбирам е новото и фамилно име, трябва да оттегли иска. 

Както казват има кръговрат в природата...

Да видим какво ще стане по-натък.


Моля, ако някой има представа от законите в България, да ми напише един е-меил, че да го решим този въпрос ...няма начин някой да не познава закона...

И не вярвам в България правата на хората да се определят само от един единствен и незаменим Частен Съдебен Изпълнител и един Взискател...

Не вярвам така да е в Европа, а нас ни приеха там.


Разговор от 15-Септември-2008





Разговор от 11 Април-2008












За Вуйчото на сина ми - ЧСИ Виктор Георгиев


ЧСИ Виктор Георгиев частен съдебен изпълнител в района на Велико Търново е брат на  бившата ми жена Мила Георгиева и тя работи в неговия офис.

ЧСИ Виктор Георгиев е бизнес парньор на ЧСИ Мария Глушкова, която е наложила забрана да напускам границите на България.

Тази "уважаема, прекрасна троица " не ми дава никакъв достъп до сина ми. Този сайт е посветен изцяло на този случай.


Накрая на тази страница можете да свалите и чуете един мой телефонен разговор с Виктор Георгиев. Сами ще чуете, как той отказва да ми съдействува да осъществя връзка със сина ми. Разговора е проведен в момент когато сестра му Мила е до него в офиса му.

 Защо намесвам Виктор Георгиев? Ще цитирам "Отвличането на дете от родител е насиле срещу  децата" от Nancy Faulkner.

За тези, които не знаят английски ще преведа само няколко реда:

...."Поради вредния ефект върху децата, отвличането на дете от родител се характеризира като форма на насилие върху децата" ....

..."Тези отвличания са често умно осъществени, планирани и често включват помощ от страна на роднини. Потърпевшия родител няма адрес или телефонни номера за връзка"...

..."Отвлечените деца страдат емоционално а понякога и физически в ръцете на отвлеклия го родител. На много деца им се казва, че другия родител е мъртъв, или че повече не ги обича. Махнато от семейство и приятели, отвлеклия ги родител често им дава нови имена и ги инструктира да не издават истинските си имена, или къде са живели преди."...

..."При кражбата на деца, те са използувани едновременно като обекти на отвличане и оръжие в борбата на каращите се родители, което довежда психиката на децата до бруталност и по специфично нарушава тяхното чувство на доверие в света който ги заобикаля"...

Много интересна статия. Мога да цитирам много такива.

Като чета тази статия и си помисля за разговора с
Виктор, не знам защо си правя странни аналогии. Понякога се натъквам на статии в българските интернет медии, които твърдят че България има закони аналогични на развитите страни и ние ги спазваме.

Ако това, което прави Мила с моят син се случва тук в САЩ, тя ще загуби родителските си права много бързо. Но понеже го прави в България, където наистина има закони, ама май  никои не следи как се спазват - това минава ненаказано и незабележимо.

Аз съм говорил с адвокати и съдии в България и всеки ми казва, че няма закон, който да накара Мила да вдигне телефона, защото това било недоказуемо.

Тук в САЩ не знам как - ама го доказват. В моето бракоразводно дело е написано, че аз имам право да виждам сина си в определени дни от месеца и дори имам право да го взимам за около 20 дни да живее при мен. Освен това е записано, че аз трябва да координирам времето, когато го взимам с годишната отпуска на Мила. Тук в САЩ подобен документ се счита за ЗАКОН между нас двамата и ние сме длъжни да го спазваме. Ако някой нарушава правилата  в него- може да бъде съден.  

Аз обаче дори не съм сигурен къде живее Мила! През Януари-2009 година при прочитането на един документ, разбрах че тя е сменила фамилното си име. Сигурно се е омъжила и сега живее на друго място. По тукашния закон тя е длъжна да ме уведоми, но не знам дали е задължително по Българския.
И сега аз не знам дали моят син живее заедно с новия си татко или живее при  баба му и дядо му !?

Преди време предупредих Мила с е-меил, че ще се обадя по телефона, защото искам да започна да говоря по телфона с Кристофър. Звъних три дни по различно време, но никой не вдигна телефона.


Ще ми кажете - защо си ги предупредил бе глупак? Може би сте прави!
А това, че съм се обаждал и те не са вдигали телефона е недоказуемо.

Скоро говорих с моят адвокат и го попитах, дали пък не може да разбера в коя детска градина ходи моят син.

Не мога ли да се обаждам на учителките и да получавам сведения за него? Понеже там ще вдигат телефона, не може ли да говоря със сина ми там.
И това не можело да стане понеже как те ще разберат, че това е баща му. 

Леле-мале, аз тук правя банкови преводи с едно обаждане по телефона и има начин да се разбере кой се обажда, но клетите учителки няма как да разберат това. Да ме извини моят адвокат, че го цитирам, но аз не го разбирам това. Може би доста дълго съм живял тук и това ми прави впечатление.

И сега понеже аз нямам начин да говоря в Мила- не мога да уговоря дори едно свиждане със сина ми. Адвокатът ми каза, че в този случай ще подаде някакво заявление в съда, за това че искам да видя сина ми на "тази и тази дата", той ще дойде с мен и нямало проблеми...

Ама за бога,  никъде в бракоразводното дело не е писано, че трябва да подавам молби в съда за всяко свиждане, да бъда придружаван от адвокати, а може би и от жандармерия!

Защо няма начин да се следи за изпълнението на законите и да има лесен начин да се докаже ако не се спазват? И да има наказание за неспазването им разбира се.

Дори
Виктор Георгиев - частния съдебен изпълнител, дето му е дадено право да следи за изпълнението на закона, отказва да съдействува, когато му се обаждам на служебното място. И то при положение, че Мила - сестра му, която търся, седи на съседния стол и вериятно е слушала разговора по другия  телефон. Представям си какъв смях е паднал след това.

Аз обаче знам предварително отговора който бих получил: Той не води това дело и не му е работа да се меси! Той работи по своите дела...!

Прави сте!

А и защо трябва да се меси, когато това ще причини неудобство на сестра му! А това разбира се е по-важно от правото на сина ми да контактува с двамата си родители.


Преди да чуете телефонния разговор искам да напрявя следните уточнения.

1.  При първото позвъняване телефона вдигна Мила. Аз казах че искам да говоря с Мила Георгиева, при което тя ме позна и затвори телефона. При второто позвъняване телефона вдигна Виктор.

2.  Записа съм го правил рано сутринта, преди да отида на работа и бях много емоционално напрегнат. На няколко места погрешно казвам на Виктор - "твоето семейство". Може би по-правилно е било да кажа "твоята фамилия", защото това е по-широко понятие. Виктор се опита да възрази с право, но тази моя грешка не променя много смисъла на това което искам да кажа.

3. От записа съм изтрил телефона на родителите на Мила.
Note:
Можете да свалите записа като архивиран ZIP file.
Когато го запишете на компютъра ще го раз-архивирайте до  MP3 file.
Директно можете да чуете почти 95% от разговора, който е записан в YouTube.
YouTube позволява да се записва не повече от 10мин. Моят разговор е малко повече от 11 минути.
 Дали Виктор Георгиев знае за моя интернет сайт?
Пуснете Аудио-Видео презентацията, и преценете сами...
 
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Виктор Георгиев говори за "морални стандарти" :)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Взето от Информационен бюлетин на камарата на частните съдебни изпълнители Брой 1 от Ноември 2006


Къде са му "стандартите" на господин съдебният изпълнител, когато го моля да ми помогне да се свържа по телефона със синa ми и негов племенник, който е почти на 6 години и не познава баща си?

Предлагам камарата на частните съдебни изпълнители да чуе моят телефонен разговор с Виктор Георгиев и ако сметне за необходимо да го изпрати на едно "опреснително обучение по морални стойности и стандарти"...

Господин Георгиев знаеше, че аз записвам разговора. Той също ме предупреди, че в офиса му разговорите се записват и препращат в полицията...Така че разговора има доказателствена стойност...

Бракоразводното дело във Велико Търново

А тук бих искал да ви дам възможност да прочетете траскрипт на бракоразводното дело.  Както споменах, аз отказах да присъствувам на това дело. Но с любопитство прочетох какво е казано по мой адрес. Всеки който пожелае може да прочете изцяло този документ.

Бих искал да коментирам пасажи от него и да ги оспоря с факти и документи.
 
След като Мила пристигна в САЩ през Юли 1998г, тя дойде да живее в моя апартамент в Хюстън, Тексас. Тя дойде с заем от $2000 от България. Аз и предложих да живеем заедно, като делим само разходите за храна, за да може тя по-бързо да спести пари за да си върне заема.
Нашите парични взаимоотношения се запазиха така през всичките години на Мила в САЩ.  Тя никога не е давала пари за наем, нито пък е участвувала с нейни средства в изплащането на къщата, която купих по-късно. Тя не знае какво е да се дават пари за ток, отопление или вода.

Единствените разходи на Мила са били за храна,
 бензин, подръжка и застраховка на колата, и то до момента в който сключихме брак. После аз поех и тези нейни разходи.
 
А сега бих искал да коментирам казаното на това дело.
 
1. Мила твърди че ние сме имали недоразумения по отношение на нашите финансови и имуществени въпроси. Аз съм държал на разделеност на приходите и разходите. Всичко придобито по време на брака съм записвал на свое име.
 
Преди да сключим граждански брак ние подписахме предбрачно споразумение. И тези условия бяха предварително уговорени. Мила беше съветвана от адвокат преди да подпише този документ, за което ние му платихме $300. Споразумението беше подписано пред този адвокат един месец преди да сключим нашия брак, както се изисква от закона. По време на нашия съвместен живот ние подържахме финансовите ни отношения съобразно това споразумение. Поради някаква причина Мила е пропуснала да сподели пред съда, че такъв документ съществува, което би обяснило донякъде нещата.
 
2. Мила твърди, че не съм я уважавал и не съм зачитал нейното мнение. Казва че не съм давал пари за нейно лечение.
 
Нейното мнение имаше значение за мен. Нейно желание беше да вземе тук диплома за висше образование по Бизнес Администрация. Тя имаше желание да учи още преди да сключим брак.

Поради това нейно желание аз не съм искал пари от нея за наем, изплащане на къща и
ли други сметки. Аз напълно я подържах, уважавах и плащах за  това нейно желание.

Когато сключихме брак, аз се съгласих тя да престане да работи за да може да завърши по-бързо образованието си.  Напълно поех семейните разходи в свои ръце.

Разбрахме се че всички пари, които тя беше спестявала за обучение ще бъдат изразходвани за тази цел. А когато тези спестявания свършат аз обещах да поема плащанията за обучението - което и направих.
 
Мила имаше здравна застраховка от фирмата в която работя. Имам документ, който потвърждава това. (Вижте ТУК за документа)

Мила използуваше тази застраховка, а аз изплащах  процент от сметката, който според застрахователната полица трябваше да поемаме ние. Ако някои се съмнява в това мога да покажа месечни извадки от плащания с кредитната ми карта.
 
3. Мила твърди, че след раждането на сина ни не съм давал необходимите средства за издръжката на семейството ни, както и за издръжка на сина ни.
 
Мила спря да работи през 2001г. Ние сключихме брак през Юли 2001г.
 
Общия брутен доход на Мила от Юли-1998г до Май-2005г е $40,806 според официално писмо на SSN . Всяка година тази служба изпраща писмо-справка. (Вижте тук ТУК спрaвката ) 
 
Основните разходи на Мила в САЩ са за образование, и за нейните общо 227 дни ваканции в България, покупка на кола и върнат заем.  И тези разходи са общо около $25,711. (Вижте  ТУК за тази справка) 
 
С останалите $15,095 Мила е живяла в САЩ в продължение на 74 месеца. Това прави по $203 месечно, ако се приеме че тя е направила наистина горните разходи.

Ако предположим че аз не казвам истината за нейните дълги ваканции, тогава нейният чист доход разделен на 81 месеца е равен на $504 месечно.
Ех колко хубаво би било ако можеше да се живее с $504 месечно!...
А колко още по-хубаво с $203 и то в САЩ !!

Но това става само във въображението на Мила и минава като доказателство в Съда.
 
Аз ви предлагам по-реално обяснение:

Вижте извадка от нашия предбрачен договор,  където Мила декларира  какво притежава когато встъпва в брака. Мила е сложила подписа си под документа...

Добра спестена сума за човек с $8-$9/час заплата и по около 3 месеца всяка година "отпуска" в България. Тук не дават такива отпуски но Мила
можеше да си го позволява години наред.
След като сключихме граждански брак аз поисках City Bank да издаде копие на моята кредитна карта на името на Мила.
Вижте документ - потвърждение от City Bank 

Мила ползуваше тази карта до Август 2003г.

Накрая на всеки месец сметката на кредитната карта покривах аз с моята заплата. Тук ние наистина бяхме в "нарушение" на споразумението ни от предбрачния договор за разделеност на приходите и разходите.

Е, понякопга човек забравя някои факти - човешко е.
Раждането на моят син струваше общо около $12,198. Ще кажете много... Много ама толкова! Той е роден с цезарово сечение и това струва толкова !
 
Мила твърди че аз съм бил толкова лош, че тя е трябвало да поеме и тези разходи - с оставащите и $15,095 от нетния и доход в САЩ.
 
Да, но не е точно така. Аз работя и имам служебна здравна застраховка.  Моята застраховка пое $12,198, аз пък платих останалите. Дори взех заем на мое име за $1,450, за които имам разписка която мога да покажа. (Вижте  документа за заема)
 
А за месеците през които Кристофър беше в България при родителите на Мила, аз дадох на Мила $1800 които тя преведе по-късно по банков път на майка си.

Ето вижте извадка от банковата сметка на Мила за интернационален превод, и един чек написан от мен за нея, за да покрия парите за превода. Е,  тя казва че нищо не съм и давал.
Сумата която съм и дал е за превода е $2400.  Тя каза че е похарчила много пари когато остави Кристофър в България и аз и ги дадох ...

Така че за издръжка на сина ми за периода от Септември - 2004 до Май-2005г на месец съм дал по $200. Доколкото си спомням тогава заплатите на родителите на Мила бяха по-малки от тази сума...
4. Мила твърди, че през 2004 година моята дъщеря Диана е дошла да живее при нас. Казва че ние сме се обиждали един друг, карали сме се, викали сме много. И тази обстановка е влияела на нашия син....
 
За справка моят син замина за България  през Май - 2004г, а дъщеря ми дойде да живее при мен през Август 2004г. Излиза че те не са живяли заедно!!!  Така да се каже не са се виждали ...

Ама защо пък да не оклепаме и окаляме някого щом можем ?  Така получваме бонусни точки в съда...
 
5. Мила твърди, че е отложила завръщането си в САЩ, понеже съм отказал да и дам пари за самолетен билет и съм писал заплашителни е-мейли. 
 
Ама тя имаше закупен билет за отиване и връщане за нея . Освен това в нея беше и моята кредитна карта (онази - за която споменах по-горе). И с нея можеше да  купи билет за сина ни, който аз после щях да платя. Стига да искаше можеше да го направи - ама не искаше...

Освен това имаше достатъчно пари в нейната разплащателна сметка и дебитната карта беше при нея. Когато човек има желание може да направи всичко...
 
А естеството на заплахите са "претупани" в обясненията на Мила и майка и в качеството на важен свидетел.

Те пропускат да обяснат че моите "заплахи" се изразяват в предупреждението, че ако не върне сина ми в САЩ ще я съдя за международно отвличане на дете от родител в друга страна.

( Не забравяйте че ние живеем постоянно в САЩ и в случая за мен България е "чуждата страна", зашото тук е моят дом,  тук е р
оден сина ми, тук е неговия бащин дом....).
 
6. Не желая да коментирам показанията на свидетелката -  госпожица Цветанова. Моля да ме прости госпожицата, ние с нея не е познаваме и никога не сме се чували или приказвали. Тя обаче "свидетелствува" понеже е чувала истории разказвани от Мила. 
 
Госпожице, да си призная вие сте ми любимата свидетелка. Много се смях когато прочетох, че сте свидетелствувала ...

Често ли го правите?
Сигурно е вълнуващо да свидетелствуваш!

Е сега аз сега ви разказах друга версия на историята. Ако се наложи да свидетелствувате още веднъж по случая, ще ви помоля да "
изложите" и това което ви разказвам сега.
 
Благодаря ви предварително! 
 
7. Майката на Мила свидетелствува също. Тя беше тук в САЩ по наша покана през Юни-2003г във връзка с раждането на нашия син. Тя живя при нас докато синът ми навърши 40 дни. В показанията си тя дава "експертна" оценка по отношение на цените и качеството на стоките, които купуваме в къщи.
 
Моля тази изискана жена да ме извини за храната  и условията при които е трябвало да живее при нас. Но такива са били възможносте ми вероятно тогава.
Много отдавна не съм ходил в Търново, не съм бил  и в нейния дом, който както знам се намира в квартала известен под името "Пишмана". 

Нивото на живот на дъщеря и ще да е паднало много, щом това което свидетелствува и е направило силно впечетление. Вроятно нейния
т съпруг е имал много дебел портофейл.

А... да спомена че аз платих самолетния и билет за отиване и връщане на госпожата за да дойде тук !

Или може да е гледала много Американски сериали по телевизията и очакванията и да са били по-високи.  Знам ли?
И както бях обещал КЛИКНЕТЕ ТУК за да свалите преписа на бракоразводното дело, за което толкова писах до сега..
 
Оххх... щях да забравя - Забележете колко много пъти в него е записан моя адрес в САЩ. И как така ЧСИ Мария Глушкова е пропуснала да го забележи, та се е наложило да ме издирва по Държавен вестник?

30 септември 2011